гла̀мавщина - единствено число, нечленувано гла̀мавщината - единствено число, членувано гла̀мавщини - множествено число, нечленувано гла̀мавщините - множествено число, членувано
1 плиткоумие - тъпота - тъпоумие - глупост - тъпотия (разг.) - тъпост - глупащина (разг.) - гламавщина (разг.; пренебр.)
ГЛА̀МАВЩИНА
ж. Разг. Пренебр. 1. Само ед. Качество на гламав; гламавост, глупост, будалщина. Причината на тази нехайност от страна на Български преглед към българската литература едва ли ще е друга освен гламавщината на неговите редактори. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 230.See more2. Проява, постъпка на гламав; глупост, гламавост, будалщина. Никому не пада на ума, че за тия гламавщини и децата ще ни се смеят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 218.
3. Обикн. мн. Глупави, неразумни думи, изрази; глупости. — Тоя шутник, мислеше си Кандов, като излезе на улицата, пак каза едно свястно нещо, при многото гламавщини. Ив. Вазов, СбНУ II, 111.