грехо̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано грехо̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член грехо̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член грехо̀вна - единствено число, женски род, нечленувано грехо̀вната - единствено число, женски род, членувано грехо̀вно - единствено число, среден род, нечленувано грехо̀вното - единствено число, среден род, членувано грехо̀вни - множествено число, нечленувано грехо̀вните - множествено число, членувано
ГРЕХО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни,
прил. Книж. 1. Който има грехове; грешен. Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души. Елин Пелин, Съч. I, 160. Обикновената поговорка, че злото със зло се посреща, нима не загатва за една жестокост, която природата крие, за да наказва греховните си деца? Д. Немиров, Др, 120-121. — Добре дошъл, пътнико! Уморен ли си много? Седни и разкажи, да видим добри ли вести ми носиш от греховния свят. А. Каралийчев, ПС III, 58. Манастирът тесен за мойта душа е. / Кога човек дойде тук да се покае, / трябва да забрави греховния мир. Ив. Вазов, Съч. I, 169. „Ех, синко, познавам, че скоро ще умра. То, гдето ще умра, как и да е: всякой ще умре и с мене светът няма да се свърши, но страх ме е, като съм много греховен, и не зная на какви мъки ще бъда на онзи свят и къде ли ще ме хванат у пъкъла!“ Христом. КМ II, 189. „Янке ле, мила мамина, / как лежиш девет години, / не съм те, мама, питала — / да не си нящо греховна, / греховна, мама, лъжовна?“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 88.See more2. Който е свързан с грях, който подбужда, води към грях; грешен. Тя се предаде на гърдите му и като в прежните минали дни устата им се сляха в целувка, сега вече греховна целувка. Елин Пелин, Съч. I, 85. — Ами ако момичето е залюбило?... — попита неловко Игнатий. — Де е казано в евангелието, че сърдечната любов е греховна? — Не, няма такова нещо — отвърна, навел очи, Бояджията. Ст. Дичев, ЗС I, 272. — Честит си ти, честит и блажен. С ангели и светии беседваш; щото мислиш, на устните ти е, сърцето си не петниш с греховни помисли и дела. Ст. Загорчинов, ДП, 248. В сърце ми святи чувства буди тя, / и святи чувства, и греховни: / тя беше първи цвят на пролетта, / аз клон, сломен от страстите световни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 90. Стар болярин — зъл лихварин / варди я страхливо, / от световен взор греховен / крий я завистливо. П. К. Яворов, Съч. I, 10.