гръмогла̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано гръмогла̀сния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гръмогла̀сният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гръмогла̀сна - единствено число, женски род, нечленувано гръмогла̀сната - единствено число, женски род, членувано гръмогла̀сно - единствено число, среден род, нечленувано гръмогла̀сното - единствено число, среден род, членувано гръмогла̀сни - множествено число, нечленувано гръмогла̀сните - множествено число, членувано
1 шумен - гръмогласен (за човек)2 мощен (за глас или звук и др.) - силен - гръмогласен (книж.) - гръмък - гръмлив - гръмовен (книж.) - гръмовит (книж.)
ГРЪМОГЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е с много силен глас.
И между българските опълченци имаше премного Ивановци, но като Иван Халата нямаше друг .. Бе тъй гръмогласен, че запееше ли или викнеше „ура“, заглушаваше цялата рота. ВН, 1961, бр. 2601, 4. В кратко време той се промени до неузнаваемост. Сякаш не беше оня жизнерадостен и гръмогласен Христо, който вечер приказваше със струпалите се пред работилницата хора. Ст. Марков, ДЧ, 405. В каушите на политическите затворници винаги бе чисто, подредено и весело. Та между тях имаше не само големи оратори.., но и гръмогласни декламатори. Г. Караславов, ОХ IV, 353.See more2. Гръмък (в 1 знач.). Вън тръбата свиреше. Тичане, тропот, дрънкане на саби, гръмогласни бойни песни. Ст. Дичев, ЗС I, 162. — Няма да си разваляме песента — извикаха най-после момите решително, па потвърдиха това с весел гръмогласен смях. Ив. Вазов, Съч. VII, 80.
3. Прен. Гръмък (във 2 знач.). Балансът на тия вестникарски сметки можеше всъщност да се предвиди от гръмогласните заглавия на статиите им. М. Кремен, РЯ, 249. Тия прости уморени лица, тия евтини облекла с претенции на шик, тия гръмогласни, измислени имена, с които те се наричаха един друг,.. всичко това бяха гримаси от жестока гротеска, една абсурдна игра. К. Константинов, Избр. разк., 88.