даровѝтост - единствено число, нечленувано даровитостта̀ - единствено число, членувано
1 дарование (книж.) - даровитост - талант - дарба - талантливост - надареност - заложби - способности - цдар
ДАРОВЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Само ед. Качество на даровит; дарба, дар, дарование, талант, надареност, заложба.
Да, аз съм виждал Антона Страшимирова да беснее като разярен лъв срещу обществените неправди и да се възторгва до сълзи от даровитостта на поети, писатели и художници. СбАСЕП, 73. Ние считаме за голямо престъпление да разказваме на и без това суеверното човечество за подвизите на несъществующите герои, за ума на непознатите мъдреци, за даровитостта на измислените гении и пр. Знан. 1875, бр. 13, 207.See more2. Рядко. Даровит човек; дарование, талант. Първият период в нашата нова художествена литература се завърши с несполучения опит на най-силната за времето даровитост — Ив. Вазов, — да мине от творческите слоеве на възродителния период.., към новия град, който идеше по свой ред да твори. А. Страшимиров, ЕД, 12.