дискримина̀ция - единствено число, нечленувано дискримина̀цията - единствено число, членувано дискримина̀ции - множествено число, нечленувано дискримина̀циите - множествено число, членувано
ДИСКРИМИНА̀ЦИЯ
ж. Полит. 1. Ограничаване на права или лишаване от права на определена категория граждани въз основа на расова, етническа или национална принадлежност, имуществено положение, политически и религиозни убеждения, пол и под. Милионите негри в страната биваха тероризирани, подлагани на насилия и расова дискриминация. Л. Мелнишки, ПП, 111. Още повече се влошавало положението на българския народ от религиозно-народностната дискриминация. Българинът бил лишен от елементарни човешки права. Ист. Х и ХI кл, 103. Н и н а: — Защото постът е отговорен... Едва ще го дадат... М е р и: — На мене?... Значи, пак дискриминация?... Та да не съм крадла или улична жена?... Д. Димов, ЖСМ, 22.See more2. В международните отношения — ограничаване правата на някоя държава или на нейните граждани в сравнение с правата, с които се ползват други държави или техните граждани. Резолюцията призовава да се развива търговията между всички държави без дискриминация или ограничения, въз основа на равенството и взаимната изгода. РД, 1949, бр. 138, 6. Нашите стопански отношения и сътрудничество се основават върху принципа на пълното зачитане на държавната независимост, без всякаква сянка на недоверие и дискриминация. РД, 1949, бр. 138, 6.
— От лат. discriminatio 'разграничаване'.