доближа̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време доближа̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време доближа̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време доближа̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време доближа̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време доближа̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време доближа̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време доближа̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време доближа̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време доближа̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време доближа̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време доближа̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение доближа̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение доближа̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доближа̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие доближа̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие доближа̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доближа̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие доближа̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доближа̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие доближа̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие доближа̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие доближа̀вайки - деепричастие доближа̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие доближа̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие доближа̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие доближа̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие доближа̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие доближа̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие доближа̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие доближа̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие доближа̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие доближа̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие доближа̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие доближа̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие доближа̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие доближа̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие доближа̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие доближа̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие доближа̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие доближа̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОБЛИЖА̀ВАМ, -аш, несв.; доближа̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. и непрех. С предл. д о. Доближавам се (в 1 знач.); приближавам, наближавам. Случваше се кон да се подхлъзне и да предизвика голяма бъркотия сред редиците, .. , а когато доближаваха реката, на всички ставаше страшно: и на конете, и на хората. А. Гуляшки, ЗВ, 217. Отсреща се зададе кола, която щом ни доближи, спря. Л. Стоянов, Х, 72. Всички се смутиха от тая постъпка на озверелия Кондо. Те се спуснаха към него, но никой не смееше да го доближи. Д. Немиров, Б, 142. Нещо се събори отвътре, после бързи стъпки доближиха вратата. М. Грубешлиева, ПП, 78. Последните светлини мъждееха, .. , когато Македонски доближи до града. Ив. Вазов, Съч. IV, 68.See more2. Прех. Движа, премествам нещо в посока към друго нещо, за да бъде то близо или в допир с него; приближавам, допирам. След дълги разпри пред стените на града кръстоносците се качили на корабите и плътно ги доближили до градските стени. Й. Шопов и др., Ист. VI кл, 82. Милчевски взе да разказва още нещо, но колкото повече говореше, толкоз повече Нона доближаваше вестника до лицето си. Й. Йовков, ЧКГ, 167. Посегнах към чашката си и смутен я доближих до устата си. Л. Станев, ПХ, 134. Когато говореше, той по навик доближаваше ръката до ухото си. Д. Кисьов, Щ, 326. Доближаваше лицето си до тъмното стъкло и гледаше навън. Й. Йовков, Разк. II, 61. доближавам се, доближа се страд. Това нещо не бива да се доближава до открит огън.
ДОБЛИЖА̀ВАМ СЕ несв.; доближа̀ се св., непрех. 1. С предл. д о, к ъ м. Отивам или идвам близо до нещо; доближавам, приближавам, наближавам. Не оставаше никакво съмнение, че това са неприятелски войници, които, .. , се опитваха, .. , да се доближат до позицията. Й. Йовков, Разк. I, 192. И когато се доближаваше към кравата на Любенова, .. , той знаеше, че отива само по силата на дълга. Д. Немиров, Др, 58-59. Докато той [Грашев] воюваше на фронта, Ирина не бе стояла със скръстени ръце, тя бе успяла да се доближи още повече до жените. Д. Фучеджиев, Р, 231. // В мн. ч., за два или повече субекта — движим се едновременно един към друг и разстоянието помежду ни намалява; приближаваме се. Тя изписка и се вкопчи в раменете му. Лицата им се доближиха. Д. Добревски, БКН, 92. Двамата пред него си приказваха тихо и колкото приближаваха къщната врата, толкова главите им се доближаваха. К. Петканов, МЗК, 123.
2. Прен. Обикн. несв. С предл. д о. Ставам или съм подобен на нещо; приличам, наподобявам, оприличавам се, уподобявам се. Външният изглед на Планетариума с грамадния му купол се много доближава до то- зи на турските джамии. Г. Белев, КВА, 306. Когато се налага изкуствено осветление, то трябва да се доближава до дневната светлина. М. Гаврилова и др., ТПХ I и Н, 9. С всяко ново написване подписът върху листа се доближаваше до истинския. Ст. Марков, ДБ, 44.