дола̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време дола̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време дола̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време дола̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време дола̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време дола̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време дола̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време дола̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дола̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дола̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дола̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дола̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение дола̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дола̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дола̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дола̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дола̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дола̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дола̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дола̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дола̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дола̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дола̀вяйки - деепричастие дола̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дола̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дола̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дола̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дола̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дола̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дола̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дола̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дола̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дола̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дола̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дола̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дола̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дола̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дола̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дола̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дола̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дола̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; доловя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Възприемам, улавям със съзнанието си, с ума си нещо, което едва, леко се проявява в отношението, поведението на друг, в някаква ситуация; схващам, разбирам, проумявам. Природно умен, той можеше, наистина, да долавя същността на всяко нещо. Й. Йовков, Ж 1945, 53. Децата често чуваха да се приказва вкъщи за тяхната учителка, за нейната несрета, те не знаеха как да изразят своето съчувствие, но Дона го долавяше в тяхната особена, детска деликатност — да бъдат послушни, да работят усърдно, да я жалят и обичат. Д. Талев, И, 622. Чичо се поколеба. Аз долових това колебание и настоях. Ив. Мартинов, ПМ, 14. Той не я плашеше, защото тя долавяше, че зад цялата тая буйност и готовност да се кара се крие друг характер, далеч по-добър, отколкото изглеждаше. Ем. Станев, ИК I и II, 164. — Защо не си ми казала каква ти е работата? Домна тутакси долови промяната, която настъпи у него. Б. Болгар, Б, 48. Вярно, понякога на път за София се отбивах за час-два у тях, те ме посрещаха любезно, но не беше трудно да доловя, че им е малко неудобно да приказват с мен и че изпитват искрено облекчение, когато си тръгвах. Л. Станев, ПХ, 7.See more2. Възприемам леко, едва нещо чрез сетивата си (слух, зрение, обоняние). Тя е в Дойчиновата къща, седи в къта край огъня и го чака. Долавя стъпки, вратата се отваря, до нея тихо се приближава нейното либе, слага ръка върху раменете ѝ. К. Петканов, ОБ, 9. През един кратък отдих, когато вятърът поемаше дъх, те доловиха от изток мелодичната песен от медни звънци. Х. Русев, ПС, 89. Струва ми се , че и тревата има свой тънък аромат, съвсем различен от всички останали. Долавям от коя посока иде дъх на мед и от коя парфюм на рози. Н. Стефанова, ОС, 52. ● За слух, зрение, обоняние. Слухът му долови удари на търнокоп и лек звън на лопата. Ем. Станев, ВТВ, 26. На тях [пастирите] вижда се, от планинските висини им са се мяркали равнините на Бяло море и Дунав, пък понякога силните очи на планинеца може да се долавяли и самия Дунав. П. Делирадев, В, 245. Тогава изведнъж носът му долавя острия мирис на бензин и бедният страдалец разбира мигом грешката си. Св. Минков, РТК, 188.
3. Остар. и диал. Улавям, хващам с ръка. Поглеждам нагоре. Лесно ще се кача. И покатервам се. Долавям един клон. Т. Влайков, Пр I, 138. Метна поглед под воденицата той, долови камък, изсипа върху една плоча черните зрънца и чевръсто зачука. П. Тодоров, И II, 45. Соколов пристъпи и долови повода, па като погледна коня в очите, изцапани с кръв, изново порони сълзи. Н. Попфилипов, РЛ, 162. И без да чакат те за повече слова, / кой както свари кон долавя, презглава / готов да полети... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 208. -Остави мя бате Василе! — извика Петър и долови пищовите си. Ил. Блъсков, ИС II, 82-83.
4. Диал. Излавям докрай (Н. Геров, РБЯ). долавям се, доловя се страд. Тези неща не се разказват. Те трябва да се осъзнаят, да се доловят, да се почувствуват. В. Райков, ПВ, 27. Лицето му, .., изглеждаше бяло, почти призрачно. Във винаги тъжните му очи сега се долавяше още по-дълбока, непреодолима печал, сякаш бе загубил някакво лелеяно, любимо същество. Д. Спространов, С, 41. Учениците се движеха из просторните коридори, в които още се долавяше мирис на мазилка и чамово дърво. Сп. Кралевски, ВО, 82.
ДОЛА̀ВЯМ СЕ несв.; доловя̀ се, св., непрех. Остар. и диал. Улавям се, хващам се. По-старият ся стрепна и без малко да падне у една пропаст (яма), обаче ся долови за някои дървени вейки. Р. Блъсков, ТПД (превод), 99.