допустѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано допустѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член допустѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член допустѝма - единствено число, женски род, нечленувано допустѝмата - единствено число, женски род, членувано допустѝмо - единствено число, среден род, нечленувано допустѝмото - единствено число, среден род, членувано допустѝми - множествено число, нечленувано допустѝмите - множествено число, членувано
1 вероятен - възможен - допустим - потенциален - евентуален - предполагаем - хипотетичен - мислим 2 допустим (за скорост и др.) - позволен - разрешен
ДОПУСТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да се допусне като възможен, приемлив в определени граници; позволен, разрешен. Най-голямо внимание писателите от ХIХ столетие обръщат на въпроса за възможната вярност и допустимата волност на превода. Н. Лилиев, Съч. III, 106. Работниците ще употребяват всяко парченце в зидарията, ще намалят и допустимия брак. ВН, 1958, бр. 2053, 2. Допустим процент второкачествена продукция. Допустими отклонения. Допустима мощност.
2. Който е вероятен, който е възможен да се прояви, да съществува; предполагаем. Едната група трябваше да отиде назад по брега, а другата — по пътя във фланга, за да попречат на едно такова допустимо обхождане. Кр. Велков, СБ, 123.
3. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в 3 л., ед. ч. Означава, че е възможно нещо да се извърши или да съществува. Седи си [квартирантът] чинно до масата, .. и от време на време, както спорим и приказваме, ще се обади и ще рече само: — Допустимо е. Чудомир, Избр. пр, 239. Един [магнат] попита дали не е допустимо някои местни търговци в про- изводителните страни да достигнат пряко до купувачите? П. Спасов, ХлХ, 29. Но като застана [Евлоги] на трибуната, пред слушателите си, той сякаш се изправи пред собствената си съвест, лице срещу лице. Допустимо ли беше да играе на криеница със съвестта си? А. Гуляшки, Л, 100.
4. Като същ. допустимото ср. Това, което може да се осъществи, да стане в границите на позволеното. Събитията днес не се подават на измерение, на преценка: — те надхвърлят възможното, допустимото. А. Страшимиров, Съч. V, 336. Това е в границите на допустимото.
◊ Допустима стойност. Мат. Стойност, с която като се замести число, означено с буква, алгебричният израз има решение, смисъл; допустимо значение.