жа̀л - единствено число, нечленувано жалта̀ - единствено число, членувано
ЖАЛ неизм., ж. и (диал.) жал, мн. жàлове, м. 1. Чувство на скръб, мъка, тъга; жалост. –
Дядото си отиде от жал по големия син, дето го убиха във войната. А. Каменова, ХГ, 198. – Милке, не плачи, всички мъже са такива! Щом им се роди момиче, сърдят се на жените си. Ти много не туряй жалове на сърцето си. К. Петканов, ОБ, 226. Татка си заклан изгуби – / още дете в люлка, / майка му от жал издъхна, / още млада булка. Ив. Вазов, Съч. IV, 72. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Д. Дебелянов, С 1936, 72.See more2. Чувство на съжаление към някого или нещо; състрадание, съчувствие, жалост. Веднъж вретеното се откъсна, тя пошари с ръка, без да погледне накъде се е търкулнало, изпъшка, измести се и го взе. Иван я гледаше и тежка жал притискаше сърцето му. Г. Караславов, Тат., 228-229. Тогава разбра, че куршумът го бе пронизал. Обхвана го страх, по-скоро ужас, който премина в жал към самия него и той изхлипа като безпомощно дете. Ем. Станев, ВТВ, 64-65. Аз го гледах и усещах, че в мене расте жал към него и в същото време една чудна радост. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 15. Павел почувства жал към покосения пътник и угризения, като че залпът бе лично негово дело. Г. Стоев, Зав., 63. // Проява на милост, състрадание, пощада; помилване, прошка. – Ако е вярно това, което се е случило, и хусарите, и себе си ще накажа, жал няма да имам за свой и за чужд. Ст. Загорчинов, ДП, 84. „Те са вред! / Стреляйте! / Ала те ще останат / и за всичко /без жал / ще мъстят!“ В. Георгиев, ПП, 85.
3. С гл. съм или ставам и (диал.) падам в 3 л. ед. и при крат. лич. местоим. в дат. Обикн. с предл. за: Жал ми е. Разг. Изпитвам мъка или съжаление за нещо или някого; мъчно ми е. – Научих се – майка ти е болна, сестриче имаш – кой ще ги гледа? Ако не ти е жал за момчето – за твоите не ти ли е свидно? Г. Стаматов, Разк. II, 75. – Павле, как се мъчиш .. Не ти е добре .. Жал ми е за тебе, Павле. Й. Йовков, Б, 84. Жал ни е, че сме принудени да кажем горчива дума за един добродушен човек, но това е наш дълг. Ал. Константинов, Съч., 112. Кога си овде, страх ме е от тебе, / кога не си овде, жал ми е за тебе. Нар. пес., СбБрМ, 353-354. Става ми / стане ми жал. Разг.; Пада ми / падне ми жал. Диал. Започвам да изпитвам мъка, обхваща ме мъка; домъчнява ми. Като гледаше колибата, Теодосий си спомни за хижата при рибния вир и за оня синеок благ калугер, който го пренесе на гърба си през реката, а после го нагости с пъстърва. Стана му жал за миналото време, за другия Добророман. Ст. Загорчинов, ДП, 387. Бенко изгледа полутъмната стая, пълна с хора от всички възрасти. Стана му жал за тях, макар че и неговото положение не беше по-добро от тяхното. Ал. Бабек, МЕ, 106. Девойко, мори девойко! / Кога те видох на коня, / ми дойде да се убодам; / та жал ми падна за майка, / дека съм един у майка. Нар. пес., СбБрМ, 449. ● Нар.-поет. Жал ми дожалява. Свекърва Динка прекори. / На Динка жал ѝ дожаля. Нар. пес., СбНУ XLIV, 216.
4. Остар. С гл. съм в 3 л. ед. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Означава, че трябва да се съжалява за нещо; жалко. Жал е, че на тоя свят само дребните грешници се изповядват. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 86.