завеща̀ние - единствено число, нечленувано завеща̀нието - единствено число, членувано завеща̀ния - множествено число, нечленувано завеща̀нията - множествено число, членувано
ЗАВЕЩА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Документ, с който дадено лице разпорежда как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт.
Завещанието ми вече е запечатано в плик. Д. Калфов, ПЮН, 47. А ако искаш да знаеш, в завещанието на баща ти и без това не се споменава твоето име. Ал. Бабек, МЕ, 17. Всичко у него изглеждаше мрачно. Дори самото начало на богатството му се губеше в мрачна легенда. Говореше се, че е подправил завещанието на чичо си. Д. Димов, Т, 136. – Народните пари – той наричаше така средствата на „Добродетелната дружина“, защото това благотворително сдружение черпеше големите си приходи предимно от завещания на починали в чужбина родолюбиви българи – тези пари, казвам, трябва да се влагат в сигурни предприятия... в неща нужни, плодоносни! Ст. Дичев, ЗС I, 400.See more2. Всичко, което някой оставя като традиция, идеи, повеля след смъртта си за следване от другите; завет. Те [жените] правят впечатление и с почернените си според народния обичай зъби и венци, и с начервените си устни. Това е завещание на хилядолетията. Ал. Гетман, ВС, 33. Когато атинейците осъдиха на смърт Фокиона, .., – на часа, когато му подаваха отровата, приятелите му го попитаха какво последне завещание дава на сина си. П. Р. Славейков, ПИ, 40. На всяко древно учреждение те отдават сърдечна почет. То е едно завещание от прежни поколения и затова то тряба да ся пази с благоговейна грижа. ИЗ, 1877, 272.
3. Остар. Книж. Заричане, заклеване. Подир това промъмра още нещичко и тръгна към дома си със завещание да не ходи вече никога по лов по тая нечиста дяволска шума. Кр. Пишурка, К, 119. Когато била на 20-годишна возраст, нейният верен малко преди сватбата я оставил, за което твърде много ѝ са нажалило сърцето, и направила завещание, че дорде е жива с никого не ще да са разговаря и никога дума не ще да излезе из устата ѝ. Ступ., 1875, бр. 7-8, 64.
4. Остар. Книж. Заповед. Даде [Стилихон] тайно завещание на Готоа Гайна да утрепят Руфина, щом стигнат на тоя град. Г. Кръстевич, ИБ, 155. Донегде си вървяха с него наедно, а после ся отделиха и отидоха през други път по завещание на водниците им унни, които им рекоха, че Атил щял да пойде на едно село. Г. Кръстевич, ИБ, 310-311.
завещание (юрид.) - testament
завещание (юрид.) - will