завча̀с -
ЗАВЧА̀С
нареч. Разг. 1. Незабавно, непосредствено след нещо, което става или е станало; веднага. Кметът беше як като бик. Запретна ръкави, развъртя се и завчас гътна тополата. А. Каралийчев, СР, 17. Завчас гавазите затвориха вратните с трясък. Ив. Вазов, Съч. XXV, 203. // В същия миг, в същия момент; тутакси, веднага. Край плет помине някой, / лулата си отърси и замине, / а току-виж подпушило завчас. П. П. Славейков, ЕП 1907, 158. Притекоха се воеводи завчас – / но царя вече мъртъв лежеше. П. П. Славейков, ЕП 1907, 25.See more2. За кратко време; набързо. Аз си додох завчас да дам на прасето. Г. Мишев, ЕП, 80. Току-що съгледвачите обадиха, че към Казанлък идвал Кючюк Хасан, главатарят на Севлиевско. Жената се стегна завчас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 376. Вкъщи той си облече нова риза, облече си и новата дреха и прескочи прелеза, та отиде у Благоеви. – Благое, я да беше ме пообръснал завчас. Ил. Волен, ДД, 10. Пътниците слязоха предпазливо чак до дъното на долината. Смрачи се завчас. Д. Талев, ГЧ, 112.