задушѐвен - единствено число, мъжки род, нечленувано задушѐвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член задушѐвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член задушѐвна - единствено число, женски род, нечленувано задушѐвната - единствено число, женски род, членувано задушѐвно - единствено число, среден род, нечленувано задушѐвното - единствено число, среден род, членувано задушѐвни - множествено число, нечленувано задушѐвните - множествено число, членувано
ЗАДУШÈВЕН, -вна, -вно,
мн. -вни, прил. 1. Който изразява, излъчва сърдечност, интимност, дълбока искреност и топлота; искрен, откровен. Ето такъв глас, който иде само от сърцето и душата, имаше Сарафов. Тъкмо не много звучен, а шептящ, той бе забележително задушевен и проникновен. Ст. Грудев, ББ, 91. След много взаимни съвети и допитвания, в които имаше някаква трогателна и задушевна топлота, в Люляково най-после се приготвиха за жетва и на утрешния ден щяха вече да започват. Й. Йовков, Разк. I, 105. И за да омаловажи поне що-годе тази обидна постъпка на жена си, той се обърна към своя роднина с една още по-задушевна приветливост. Т. Влайков, Съч. II, 169. Задушевният тон, в който звучеше мъка и безизходност, изведнъж напомни на Благоев дните на ранната му младост. В. Геновска, СГ, 200-201. Искрената, задушевната, топлата дума не беше още казана. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 124. // За разговор, беседа, изповед и под. – в който се изразяват искрени, неподправени, откровени мисли и чувства, свързани с най-съкровени преживявания; сърдечен, интимен. Времето минуваше главно в разговори, често оживлени, всякога задушевни, върху всичко, което можеше да ни интересува. К. Величков, ПССъч. I, 149. Само откъм попресъхналата река се лееше сладък, приспивен шепот – сякаш там върбите и тополите водеха тих, задушевен разговор... Б. Несторов, АР, 109. Ала стрина Венковица я спревари и продължи своята задушевна изповед. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 313.See more2. За отношения, връзки между хора и под. – който се основава на близост, взаимно доверие, сърдечност и симпатия; близък, интимен, сърдечен. Враждите се забравиха, задушевно роднинство свърза всички тия хора, които сега еднакво страдаха, еднакво се надяваха и обичаха. Й. Йовков, Разк. III, 140. Хапнаха добре, пийнаха дори ракия. Колкото повече напредваше вечерта, толкова по-задушевна ставаше компанията. П. Вежинов, ЗЧР, 44. Ами ако това е от нейна страна само една задушевна, чисто другарска обич? Не бих ли я помрачил аз с едно неуместно предложение? Кр. Велков, СБ, 97. Те не се учеха, те само дружиха една година и през тази задушевна и искрена дружба той им разказа безброй увлекателни приказки и им разкри много чудновати и интересни неща. Г. Караславов, Избр. съч. I, 269.
3. Прен. За обстановка, среда, атмосфера – който се характеризира с искреност, сърдечност в отношенията между двама души или група хора; дружески, сърдечен, приятелски. Бъдещият поет израства в задушевна семейна среда на сговор, честен труд и топли, сърдечни отношения. Лит. ХI кл, 170. Срещата премина в задушевна обстановка.
– От рус. задушевный.