заклина̀ние - единствено число, нечленувано заклина̀нието - единствено число, членувано заклина̀ния - множествено число, нечленувано заклина̀нията - множествено число, членувано
1 магия - заклинание
ЗАКЛИНА̀НИЕ, мн. -ия,
ср. Книж. 1. Израз с тайнствено значение, магическа формула, молитва към въображаеми тъмни сили, свързана със суеверни представи, за сбъдване на обикн. зли пожелания. Жените бързаха да му разправят как видели Стана да идва към тях с двоица дяволи, как със заклинание насъскала кучето да ги погуби. М. Смилова, ДСВ, 105. В тази нощ този мирис по-силно от всички вещи на ханове и кавхани, с които бяха украсени дворците, го привързваше към старата, славната България, България на шатрите и битките, на трапезите в полето и на заклинанията на жреците. Й. Вълчев, СКН, 267.See more2. Уверение, клетва. Бе запазила портрети с глупави заклинания за вярност. Д. Димов, Т, 665. Нима аз не ще намеря в своя глас такава дума, зов, който би бил свещено заклинание за моята страна, обречена на изпитание? Т. Ненова и др., ДС (превод), 55.