запозна̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време запозна̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време запозна̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време запозна̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време запозна̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време запозна̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време запозна̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запозна̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запозна̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запозна̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запозна̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запозна̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запозна̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запозна̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запозна̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запозна̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запозна̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запозна̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запозна̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запозна̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запозна̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запозна̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запозна̀вайки - деепричастие запозна̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запозна̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запозна̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запозна̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запозна̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запозна̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запозна̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запозна̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запозна̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие запозна̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие запозна̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие запозна̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие запозна̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие запозна̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие запозна̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие запозна̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие запозна̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие запозна̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 информирам (книж.) - осведомявам - съобщавам - уведомявам (книж.) - докладвам - запознавам (с нещо)2 представям - запознавам (някого с друг)
ЗАПОЗНА̀ВАМ, -аш, несв.; запознàя, -àеш,
мин. св. запознàх, прич. мин. страд. запознàт, св., прех. 1. Правя някой да стане познат на друг; представям. – Ах, Владиков, аз забравих да ви запозная: господин Бръчков, наш верен другар. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 19. Гого го дръпна назад и го изправи пред две млади, красиви, руси жени. – Да те запозная – посочи той по-възрастната красавица, – жена ми. Г. Караславов, ОХ IV, 367. Вълко го посрещна бащински, настани го в дома и го запозна с младежите. Ем. Станев, ПЕГ, 116. Целта на клуба била, като събира на едно място българите, живущи в Букурещ, да ги запознава едни с други и сближава. НБ, 1877, бр. 62, 244.See more2. Прех. и с др. същ. с предл. с. Давам някому сведения за нещо; осведомявам. – Планинците са гладни, но наплашени – говореше тя, когато той я запозна с положението по строежа на линията. Х. Русев, ПЗ, 101. И ето ние спираме пред вратите на крепостта. Води ни един от работниците в местния музей, който подробно ни запознава с всичко. НМ, 1956, бр. 5, 4. В книгата твърде уместно е отстъпено доволно широко място на работите на патриаршията. Авторът ни запознава доволно обстоятелствено със състоянието, в което тя се е намирала. К. Величков, ПССъч. VIII, 271. Събрани и изследовани както трябва, те [народните песни] ни запознават с вътрешния живот на народа в неговото минало – настояще. У, 1871, бр. 20, 315. В тези погинали градове са опазили почти цели къщята, покъщнините, съдовете, статуите, картините и пр., тъй щото те превъзходно ни запознават с образа на живота на древните римляни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 275.
3. Остар. и диал. Опознавам някого или нещо. Под две чуки сред Странджа се губи селце. Аз го запознах, когато бях още голобрад и безгрижен, мечтаещ и засмян. А. Страшимиров, А, 629. Той удари няколко пъти с чакмака, запуши и продължи: – Нас светът трябва да ни запознае: управниците, дипломатите... Само тогава ще ни зачитат! Ст. Дичев, ЗС I, 117. За робите на труда малко, съвсем малко се писваше. Но колкото се паднеше случай някому отблизо да ги [българите] запознае, той се влюбваше в тях, той ги превъзнасяше, той вечно ги помнеше. П, 1903, бр. 15, 1. „А сега веднага да почнем и да пишем, и да запознаваме буквите.“ Й. Груев, КН 4 (превод), 13. Па си прати Тодора везира / да си види Роксандра девойкя. / – Да я видиш, да я пърстенюваш, / да я видиш каква е у лице, / да я видиш, да я запознаеш, / да не сме си нещо на измама. Нар. пес., СбНУ XLIII, 145.
4. Диал. Познавам, узнавам някого или нещо. Я облече [Симон] сестра Ангелина, / я отнесе къде сватба чинят. / Тога старче ми го запознало, / оти било негоото чедо. Нар. пес., СбБрМ, 90. Све юнаци, мале, запознаа, / че там има коня шестокрила; / нема никой юнак да се найме / да изведе коня шестокрила, / да изведе низ арапска земя. Нар. пес., СбНУ XLIII, 69. запознавам се, запозная се I. Страд. от запознавам в 3 и 4 знач. II. Взаим. от запознавам в 1, 3 и 4 знач. – Да се запознаем – подаде той ръка. – Щом си приятел на бай Димитър, ти си и мой приятел. П. Спасов, ХлХ, 89. – На тебе ми е надеждата, Стамене. Те така се запознахме, като че се сродихме. И с булката ти се обикнахме, и с дечицата. Елин Пелин, Съч. IV, 161. Петкана на Стоян говоре: / – Не бой се, любне Стояне! / Ако мене не познаваш, / не позна ли баре твоя, / баре твоя врана коня? / Тогай са се запознале, / де е Стоян и Петкана. Нар. пес., СбНУ XLI, 414-415.
ЗАПОЗНА̀ВАМ СЕ несв.; запознàя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Ставам познат на някого, представям се на някого. Той копнееше пак отблизо да я види, не да се запознае с нея, а да се опива мълком и крадешком от вида ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 12. През деня Слави прекарваше с клиентите си, като се запознаваше бързо-бързо с новите или като си попийваше със старите познати. Д. Немиров, Д № 9, 54. Честит бях да се запозная отблизо с Асен Разцветников и да затвърдя приятелските си връзки с Георги Цанев и Никола Фурнаджиев. А. Каралийчев, С, 177. Околийският тропна с токовете на ботушите си и застана пред Бориса. – Драго ми е да се запозная с вас – каза Борис и му подаде бялата си ръка. Ем. Станев, ИК I и II, 250.
2. С предл. с. Придобивам познания за нещо; опознавам. Ползата от такъв клуб [туристически] е очевидна: членовете му, сгрупирани в дружество, ще поддържат и възбуждат взаимна любов към обиколки на живописните местности из България; ще се запознават със страната. Ал. Константинов, Съч., 90. Княз Симеон (893-927) на младини бил изпратен да се учи в Цариград в Магнаурската школа. Тук той усвоил гръцки език. Запознал се с произведенията на старите писатели. Ист. VII кл, 23. Тук [в родното село] най-напред съм почувствувал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Елин Пелин, ПБ, 5. Такава е службата на Левски. Сега тя му дава възможност да се запознае още по-добре с робската неволя, експлоатацията и потисничеството, на които е подложен българският народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. В градското население тука господствувала цивилизацията, езикът и литературата на гърците; с латинския език са запознавали само по необходимост като език на правителствените актове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 336.
ЗАПОЗНА̀ВА СЕ несв.; запознàе се св. безл. Диал. Проличава, познава се. Ударила [чумата] петстотин дукяна, / па се Босни баре не познава, / ни па се е бога нажалило! / Останаа до девет дукяна, / тогай се е Босни запознало, / тогай се е богу нажалило. Нар. пес., СбНУ ХLV, 363-364. Били са се маджаре делии, / били са се на равно Косово, / били са се три дни и три нощи, / та паднали три иляди глави – / па не се е войска запознало. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 99.