ЗАСЛА̀БНАЛ, -а, -о, мн. -и.
Разг. Прич. мин. св. деят. от заслабна като прил. 1. Който е загубил от теглото си или от физическата си сила; отслабнал. Просто се оправяш – утеши я Финтан. – Преди изглеждаше прекалено заслабнала и нещастна. Е. Чизмарова, БПШ (превод) [еа]. // Който е на човек, загубил от теглото си или от физическата си сила; отслабнал. От кабината при шофьора слезе млада жена с ниско остригана коса и заслабнало понабръчкано лице. П. Славински, ПЗ, 135. По бледото заслабнало лице на стария учител се появи съжалителна усмивка. П. Славински, МСК, 30. Пешко се извърна. Заслабналото му лице бе съсредоточено, неподвижно. Ст. Сивриев, ПВ, 34. Заслабнал организъм.See more2. За растение – който е задържал нормалното си развитие, който се развива по-слабо, отколкото трябва; отслабнал. При по-високи местоположения, при млади и стари заслабнали лози и пр. и резитбата трябва да се извърши през есента и зимата. ТОВ, 1925, бр. 37, 226.
3. За сетива, памет – който е загубил от първоначалната си възприемчивост, сила; отслабнал. Погледите им бяха отправени към изправения наблизо до камъка Добри Чинтулов, който начесто сваляше очилата си с телените рамки, за да избърше влагата от заслабналите си очи. Ц. Родев, ИСД [еа]. Заслабнал слух.