знамѐние - единствено число, нечленувано знамѐнието - единствено число, членувано знамѐния - множествено число, нечленувано знамѐнията - множествено число, членувано
ЗНАМЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Явление, обикн. природно, което поради необикновения си характер се схваща, приема, тълкува като знак, предвещаващ изключителни събития или природни бедствия; поличба, предзнаменование.
И като видяха и те звездата, въздивиха се твърде и се смутиха. – Да прегледаме старите пророчески книги. Може би в тях да е писано нещо за това знамение. Ив. Вазов, Съч. ХI, 48. И в полупрозирна тъма на многозвездно небе се издигна кървава звезда с дълга сърповидна опашка. И вси събрани смразиха взор и с ужас гледаха чудото: не бе гледало дотогава ничие око подобно знамение. Н. Райнов, КЦ, 25-26. А в предишните години се случиха знамения, които ние по своята слепота не можахме да разгадаем. Черна сянка затъмни месечината. Падна град, всяко парче като пестника на възрастен мъж, та убиваше небесните птици. А. Дончев, ВР, 17. В Търново посрещнаха високия гост с топовни гърмежи. От искрите на барута се подпали триумфалната арка и изгоря. Това знамение озадачи суеверните поданици на първия княз. А. Каралийчев, ПГ, 195. Знаменията в небето, записани в старите хроники, не се повториха. Никой повече не видя Ноевия ковчег, кръстоносците или пък египетския фараон с крокодила. Й. Радичков, ЧП, 13.See more2. Прен. Признак, който показва нещо, свидетелства за нещо; знак, предзнаменование. Има събития и случки, които са знамение на нещо, което се приближава и неизбежно трябва да стане. Й. Йовков, Разк. III, 137. В мълчаливата и жестока схватка едно дръгливо храстче, една капчица живот бе надвила една скала. И символ, и знамение за предопределението на живота! Н. Хайтов, ШГ, 8. Прибягването до лекия театър е лошо знамение, то показва липса на дух и на свободна сценична трибуна. БНТ, 1940, бр. 201, 3.
◊ Кръстно знамение. Рел. Кръстен знак, кръстене. – Отсега нататък Бог да ни е на помощ и нашите мишци! Волов направи кръстно знамение и погледна към небето: „Амин!“. Л. Стоянов, Б, 37. Тя стоеше неподвижна и безмълвна и само когато дясната ѝ ръка се вдигаше нагоре, за да направи широките и бавни кръстни знамения, главата ѝ леко се привеждаше. Ст. Загорчинов, ДП, 156.