избъ̀рзване - единствено число, нечленувано избъ̀рзването - единствено число, членувано избъ̀рзвания - множествено число, нечленувано избъ̀рзванията - множествено число, членувано
ИЗБЪ̀РЗВАНЕ
ср. Отгл. същ. от избързвам. В известни моменти следва да се пазиш от излишно забавяне, в други – от прекалено избързване. Има въпроси, на които е нужно да се отговаря тутакси, а има и такива, които изискват да се позамислиш. Б. Райнов, НН, 336. – Вие не закъсняхте, а аз избързах – със същата любезност отговори той и за да изтъкне причината за своето избързване, усмихнато добави: – Събитието изтласка по улиците целия град – можех ли да остана повече у дома? X. Русев, ПС, 236.See more