измѝслица - единствено число, нечленувано измѝслицата - единствено число, членувано измѝслици - множествено число, нечленувано измѝслиците - множествено число, членувано
1 фантазия (разг.) - измислица - измишльотина (разг.) - небивалица - фантасмагория (разг.) - басня (книж.) - легенда (разг.)
ИЗМЍСЛИЦА ж. 1. Нещо, което е нереално, недействително, измислено.
Винаги, когато разказвам тая история, приятелите ми се усмихват недоверчиво или се мръщят. Според едни това е чиста измислица, плод на моето „богато въображение“. Др. Асенов, СВ, 19. Толкова години са минали оттогава и тъй много е променен светът, че и най-истинската преживелица може да ни се стори измислица. Й. Радичков, В, 199–200. Измислицата играе важна роля в творчеството на писателя. М. Марчевски, ОТ, 518. Старайте се да повярвате, че щастието и нещастието са само измислици и нищо повече; човек се чувствува щастлив или нещастен според това, какво ще си въобрази, че е. П. К. Яворов, Съч. ІІІ, 1965, 282. Юлия започна отначало. Разказът ѝ беше несвързан, доста забъркан, но полковникът, който слушаше с напрегнато внимание, разбираше всичко и чувствуваше, че му говорят истини, а не детски измислици. П. Вежинов, СО, 156.See more2. Нещо, което е изопачено, измислено, обикн. за да злепостави някого, и което не отговаря на истината, на фактите; лъжа. – Зная историята му. Той бил обикновен писар в склада, но тормозел чиновниците и задирял жени. Баща му бил някакъв учител и маниак, на когото се подигравал целия град. – Всичко това е измислица – възмутено произнесе Ирина. Д. Димов, Т, 116. След обеда Велика поиска да отидат на роднините на гости. Всички трябваше да я видят с Дима и да разберат, че хорските приказки са злобни измислици на завистници и лоши уста. К. Петканов, МЗК, 146–147. Не можеше да стори нищо Лазар, колкото и да се отегчаваше и възмущаваше от людските измислици, стискаше устни да не подхрани клюката нито с една своя дума. Д. Талев, ЖС, 363. Да, Младен нямаше сили да излъже сестра си, мирът беше измислица на Любенова. Д. Немиров, Др, 74.