ѝзповед - единствено число, нечленувано * изповедта̀ - единствено число, членувано ѝзповеди - множествено число, нечленувано ѝзповедите - множествено число, членувано
ЍЗПОВЕД, -дтà, мн. -и, ж. 1. Църк. Искрено и пълно признаване на собствените грехове пред духовно лице в знак на покаяние.
Днес е събота, денят на светото тайнство – изповедта. Ц. Лачева, СА, 65. Поп Врачев погрешно пееше някаква молитва за изповед вместо за водосвет. Ст. Даскалов, ВМ, 17. Мадрид не познаваше еуфориите, защото предпочиташе любовта, виното, боя с бикове, защото разсейваше угризенията си с изповеди и ходене на литургия. Д. Димов, ОД, 47.See more2. Прен. Пълно и откровено разкриване на собствените мисли, чувства, постъпки, схващания пред някого. Сега тя му говореше за своята обич без недомлъвки и загатвания, написала бе с ръката си върху бялата хартия своята изповед. Д. Талев, ГЧ, 279. – Какво искаш? – Истината! – Говориш с тон, сякаш чакаш от мене страшна изповед. Г. Стаматов, Разк. II, 188. – Успокой се: по щастие, изповедта на Казим-беговия съучастник куманеца, когото уловиха, разясни работата. Ив. Вазов, Съч. XXI, 94. Обстановката беше богата, всичко беше скътано, приятно и предразполагаше към приятелски разговор и изповеди. Д. Спространов, С, 125. Изповедта, която Апостола прави за себе си в това отношение, е един от най-забележителните документи, които ни е завещал: „Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките“. Ив. Унджиев, ВЛ, 198.