изсъ̀хнал - единствено число, мъжки род, нечленувано изсъ̀хналия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изсъ̀хналият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изсъ̀хнала - единствено число, женски род, нечленувано изсъ̀хналата - единствено число, женски род, членувано изсъ̀хнало - единствено число, среден род, нечленувано изсъ̀хналото - единствено число, среден род, членувано изсъ̀хнали - множествено число, нечленувано изсъ̀хналите - множествено число, членувано
ИЗСЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. св. деят. от изсъхна като прил. 1. Който е сух; изсушен. От другаде ги догонваше говорът на чираците и калфите в кожарските работилници и тежката, хаплива миризма на изсъхнали кожи. Д. Спространов, С, 135. От вчерашния дъжд гората беше като къпана. Тук-таме – малка полянка с гъста изсъхнала трева, като повалено жито, с глогини и шипки. И. Йовков, ПГ, 52–53. Наведе се [над гроба] и се залови да изхвърля настрана изсъхналите цветя, които някоя близка ръка беше отколе положила. А. Каралийчев, С, 232. И ставаме като пияни, / когато вече ден гори, / когато слънцето изгаря те / и по изсъхналата степ, / по жълтите жита жътварите / вървят, забравили за теб. А. Германов, М, 34.See more2. За река, блато, езеро и под. – който напълно, изцяло е загубил водата си; пресъхнал. Щъркът замислено закрачи по изсъхналите мочури. Елин Пелин, Съч. I, 73–74. Но и от една някогашна граница и от едно изсъхнало море всякога остават неизлечими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 68.
3. Обикн. за крайник – който е съсухрен, сгърчен, неподвижен поради болест, осакатяване и др. Изсъхналата му ръка висеше безпомощно. Δ Той едва влачеше изсъхналия си крак.
4. Прен. Който е сух, слаб, тънък, мършав, обикн. вследствие на недояждане, болест и др.; изсушен. Кондо беше изгубил и последната своя черта. Тъй изсъхнал, жълт, той приличаше на умиращ пустинник, изплатил и последния си грях... Д. Немиров, Б, 212. Наблизо лежи болен дядо Сава. По мъничкото му изсъхнало лице, набръчкано и потъмняло като пръст, едвам личи живот. Елин Пелин, Съч. I, 155.