изтребѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано изтребѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изтребѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изтребѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано изтребѝтелната - единствено число, женски род, членувано изтребѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано изтребѝтелното - единствено число, среден род, членувано изтребѝтелни - множествено число, нечленувано изтребѝтелните - множествено число, членувано
ИЗТРЕБЍТЕЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с изтребване, унищожаване, избиване; унищожителен.
Злочестите „изгорели“ страдаха от глад, страдаха от студ, страдаха от болести всевъзможни, страдаха от изтребителния тифус – неизбежния другар на всяко безредно натрупване на големи навалици свят, в лишения и неволи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 66.See moreИЗТРЕБЍТЕЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до изтребител2. През 1915 г. в руско-балтийския завод бил построен и първият в света самолет изтребител. През същата година и в другите воюващи държави се създават бързи изтребителни самолети с добри летателни качества. Р. Радулов, ИГ, 50. Освен бомбардировачи на въоръжение има и изтребителни, транспортни, разузнавателни, санитарни и други самолети, а също така и вертолети. Н. Иванов и др., ГО, 10.