изтърва̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изтърва̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтърва̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изтърва̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтърва̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изтърва̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изтърва̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтърва̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтърва̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтърва̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтърва̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтърва̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтърва̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтърва̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтърва̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтърва̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтърва̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтърва̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтърва̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтърва̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтърва̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтърва̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтърва̀вайки - деепричастие изтърва̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтърва̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтърва̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтърва̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтърва̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтърва̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтърва̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтърва̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтърва̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтърва̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтърва̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтърва̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтърва̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтърва̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтърва̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтърва̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтърва̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтърва̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 изпускам - изтървавам
1 изтървавам - залавямSee more
2 изтървавам - улавям
3 изтървавам - хващам4 изтървавам - поемам
5 изтървавам - улавям
6 изтървавам - хващам
7 изтървавам - улавям
8 изтървавам - хващам
ИЗТЪРВА̀ВАМ, -аш, несв.; изтървà, -ѐш,
мин. св. -àх, св., прех. Разг. 1. Без да искам, неволно преставам да държа нещо, не успявам да държа нещо с ръка, ръце, така че то пада; изпускам. Блъскаха се, шумяха. Едни изтърваваха книгите и тетрадките си, други – кутиите, от които се разпиляваха гуми, моливи и пергели. Сп. Кралевски, ВО, 16. Касиерът драсна кибрит да запали цигара, но от яд изтърва клечката и без малко щеше да изгори новия си костюм. Д. Димов, Т, 31. Йордан изтървава пистолета, но се хвърля да го вземе. Г. Караславов, Избр. съч. X, 200. Когато преминавахме Дунава с ферибота, изтървах чантата си във водата. И. Петров, ОЗап., 27. Хвърлих един голям камък върху змията, ала не я улучих. Принудих я само да изтърве плячката си. А. Каралийчев, С, 13. // Въпреки желанието си не успявам да хвана нещо или да задържа нещо, което е хвърлено, което се движи; изпускам, изтървам. Веднаж, колкото и строго да му беше забранено това, чичо Митуш, като преместваше Айа от едно място на яслата на друго, изтърва я и тя избяга навън. Й. Йовков, АМГ, 58. – Добър вечер – обади се Порът и пак повтори. – Лош скок, лош. На твое място нямаше да изтърва мишчето, но нищо. Не е кой знае какъв лов. Ем. Станев, ПГВ, 93. Ударът беше много силен и вратарят изтърва топката.See more2. Допускам, оставям някого или нещо, обикн. поради невнимание, да си отиде, да избяга, да го откраднат, отвлекат и др.; изпускам. Но след като едва съм успял да го изведа от дома му, аз не мисля да го изтървавам тъкмо сега. Б. Райнов, ГН, 126. То [момчето] кривеше ту напред, ту назад и мъчеше да се отскубне. И когато то се засили към ливадите, глухонемият се загна след него, но като разбра, че може да го изтърве, дигна тоягата и го удари по гърба. Г. Караславов, СИ, 30–31. – Брате Йовчо, ние Станка изтървахме, но аз искам сега да я изтръгнем пак от душмански ръце. Ставаш ли ми другар? Ил. Блъсков, ИС, 31. // Поради невнимание, нехайство давам възможност на човек, птица или животно да избяга; изпускам. – Аз ще вървя с колата, пък ти карай подире ми овцете. Ама да не изтървеш някоя да избяга, отговаряш! Ст. Марков, ДБ, 385. По-рано конярите ги [конете] водеха на водопой на стада, като хергелета, а сега на всеки два коня – човек. И пак се случва, че изтърве единия кон. И. Петров, НЛ, 206.
3. Прен. По своя вина загубвам възможността да се свържа или да използвам някого, когото ценя или който може да ми бъде полезен, необходим; изпускам. Бдеше само старата Казълбашка. Тя знаеше за любовта на Севда, разбра я още от първите мигове, колкото и да се спотайваше дъщеря ѝ, и тръпнеше от страх да не изтърват най-богатия и най-личния момък в селото. Г. Караславов, С, 16. Трябваше и да го залъжат с нещо, защото Моис беше способен, не биваше да го изтърват. П. Спасов, ХлХ, 75. Тоя ден той имаше много работа. Беше пазарният ден в града и от селата се струпаха много негови клиенти. За да не ги изтърве, пряко силите си той тича до съда, до нотариуса, на три пъти влиза в заседание. В. Нешков, Н, 269.
4. Не успявам да видя, забележа навреме някого или нещо, което минава, появява се за кратко време; изпускам, пропускам. Сърдит глас ругаеше: – Изтървахме го под носа си, калпазани с калпазани! Накъде гледахте? Ем. Станев, ИК III и IV, 532. Той гълташе всяка дума и я заковаваше в паметта си, не изтърваваше нито едно изражение на това хубаво и младо лице, измъчено от болките, изменено от слабостта, пламнало от температурата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 300. В старанието си по-добре да види, нищо да не изтърве, едно хлапе полетя в басейна, откъртвайки с трясък цял перваз. Д. Калфов, Избр. разк., 169.
5. Обикн. с отриц. Успявам, смогвам да чуя, схвана цялостно нещо; изпускам, пропускам. Двайсетина души бяха насядали в кръг, други бяха се наредили по-назад, трети се свиваха по миндерите и надаваха уши, за да не изтърват някоя по-интересна приказка. Г. Караславов, ОХ II, 546. Широко ухилени, посетителите се накланяха към мангала, за да не изтърват нито една думичка на стареца. Г. Караславов, ОХ II, 552–553. Беше напрегнал вниманието си да не изтърве нито дума от интересната история.
6. Прен. Обикн. с отриц. Загубвам възможността да си спомня нещо и обикн. да го кажа; изпускам, пропускам. Толкова хубави неща ми се случиха тогава, че ми се ще да си ги припомня всичките, да не изтърва нито едно. Ем. Манов, МПЛ, 70.
7. Прен. Преставам да притежавам, да владея нещо важно, ценно, на което разчитам, допускам да ми отнемат нещо; изгубвам, изпускам. – Помози бог, Балчо – поздрави той [лихварят]. – Работиш ли, работиш ли? – Дал бог добро. Ора, какво ще му е. – Ори, ори, гледай да му събереш двата края; хубава е нивата, не чини да я изтървеш – каза и отмина. А. Страшимиров, А, 529–530. И други неща успя да опази той с ловкостта си на опитен кормчия, но мелницата изтърва, взеха му я. Ст. Марков, ДБ, 149. Мълчаливо съгласие цареше в редовете на бойците да не изтърват прохода. Знаеха – натам е единственият път да се измъкнат от капана, който агаряните упорито и бавно им готвеха. Д. Рачев, СС, 249. За тая плячка, плячка вий станахте, / край чуждото и свойто изтървахте. Ив. Вазов, Съч. II, 223. Изтървах питомното, за да гоня дивото. Погов.
8. Прен. Загубвам, изгубвам нещо, което следвам (път, пътека, следа и под.). Докато вървяхме през гората, заблудихме се, изтървахме пътя към хижата.
9. Прен. Казвам, обикн. неволно, несъзнателно нещо, което бих искал или трябва да премълча; изпускам. Петко очакваше, че селяните в разговора си ще изтърват името на забравения момък и по такъв начин ще го насочат. Ст. Даскалов, СЛ, 20. Когато сляза в града, все още се сблъсквам по улиците с някой приятел от ония години. Бърборим бодро, разпитваме се оживено за близки и познати и внимателно избягваме всичко, което истински ни засяга. Само от време на време ще изтървем някоя недомлъвка, тъй, между другото. Ем. Манов, ПС, 15. Откак го вкараха в килията ми преди пет дни и откак имах неблагоразумието да изтърва, че съм избягал от България, тоя тип непрекъснато ме нарича мръсник и предател. Б. Райнов, ГН, 7. – Да, Райке, каквото и да те питат, ще казваш, че нищо не знаеш. Тука идвам и аз, идват и други, и ако изтървеш някоя дума, може да ни хванат и да ни бият. Д. Ангелов, ЖС, 235.
10. Прен. С отриц. Възползвам се от всеки благоприятен случай или от всяка възможност да придобия, да имам, да притежавам нещо (обикн. имот, богатство, пари); изпускам, пропускам. Рядко са тия любочитатели у нас, които си имат у дома си що-годе библиотека, които не изтървават нито една новоиздадена книга, без да си я купят. МС, 1883, кн. 4, 6. Тя не пропускаше ден да не се отбие в магазина, да не би да изтърве новоизлязла грамофонна плоча.
11. Прен. Не успявам, не смогвам да осъществя нещо, което трябва да стане в точно определено време, момент или да използвам благоприятна възможност, случай за извършване на нещо; изпускам. В смущението си изтървах удобния момент да огледам добре непознатия, който идеше насреща ми. К. Георгиев, ВБ, 25. – Друг на ваше място непременно би побързал да се запознае с мен. – Всъщност вие сте интересна – усмихна се Филип. – Друга на ваше място не би постъпила като вас... Отде знаете, че ще изтърва случая? Ем. Манов, БГ, 79. На Шакловити покана не прати, а нареди да му известят, че по време на големия лов ще стават такива срещи и разговори, за които той като началник на тайното следствие трябва най-отблизо да следи. Секретарят на болярската Дума нямаше да изтърве случая – щеше да намери повод да се самопокани. Д. Рачев, СС, 149. Единият бригадир казва, че неговите блокове били най-много тревясали, ако не се окопаят, ще пропаднат. Друг пък вика – изтърве ли сега влагата, царевицата ще се усуче и на зърно да не се надява. НМ, 1958, бр. 285, 2. // Не успявам, не смогвам да участвам в нещо или да присъствам при извършването на нещо или някъде, на някакво събитие и под.; изпускам, пропускам, пропущам. – Друг път ще ги видим. Сигурно няма и да ги заварим вкъщи, само ще изтървем киното. Ем. Манов, ДСР, 333. – Защо така?... Мона... – изгромоли той изпод възглавницата. – Не искам да изтърва вечерята в стола... И не бива... – отвърна тя, като чевръсто навличаше дрехите си. Б. Болгар, Б, 33.
12. Прен. Пропускам някакво превозно средство, не успявам да се кача в превозно средство (влак, автобус, параход, самолет и под.), обикн. защото закъснявам и пристигам след неговото тръгване; изпускам. Таксиметровата кола ни взе към 11 часа направо от театъра, за да не изтървем нощния влак за Бургас. Ив. Димов, АИДЖ, 84. Забърза към гарата, за да не пропусне влака. Изтървеше ли го, трябваше да чака среднощния. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2288, 4. Сега те живеят в селото на Ян, наблизо, и бързат да не изтърват последния автобус. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 267. // Пропускам, не успявам да видя, да сляза на определена гара, спирка; изпускам, пропущам. Бях заспал и изтървах гарата, на която трябваше да сляза.
13. Прен. Не успявам да поддържам в добро състояние нещо, обричам на загиване, тъй като не съм полагал достатъчно грижи и старание; изпускам. Братан още повече се стресна: какво да направи, как да спаси и болните краставици, и себе си? Ако изтърве зеленчука, никой вече за нищо няма да му вярва. Ст. Даскалов, ЗС, 171. // Не успявам да помогна, да спася болен човек, болно животно, тъй като не съм положил достатъчно грижи, поради което състоянието му се влошава и настъпва смърт; изпускам. Татко лежа десет дни, а прадядо за малко не хвърли топа. – Остави го него – чувам мама да говори. – Време му е да си отиде, откъдето е дошъл, ами бабата да не изтървем, че с две ръце не съм ни за вкъщи, ни за полето. И. Петров, ЛСГ, 49. Две деца му умряха – едното беше вече големичко. Хубаво дете беше, но изтърваха го... Г. Караславов, ОХ II, 13–14.
14. Прен. Обикн. за родител, настойник, възпитател – не правя необходимото, не възпитавам строго някого, в резултат на което той придобива лоши навици, поведение, характер; изпускам. И от най-добрия човек, от най-доброто семейство, може да излезе калпазанин, ако го изтърват. Δ Тя имаше лекомислено държание още в гимназията, когато я изтърваха родителите ѝ.
15. Разг. При плетене или шиене оставям неволно бод, бримка да се изплъзне, като не го хващам, изплитам, зашивам; изпускам. Изтървала съм една бримка и трябва да разплитам доста от плетката. изтървавам се, изтърва се страд.
ИЗТЪРВА̀ВАМ СЕ несв.; изтървà се св., непрех. Разг. 1. Неволно преставам да се държа за нещо, за което съм се хванал, не успявам да се задържа някъде, така че падам; откъсвам се. Мисълта, че може да се изтърве, да се строполи в черната бездна, го [Левски] накара да се вплете цял в разлюляното въже. Ст. Дичев, ЗС I, 586. // Не успявам да се задържа някъде, където се намирам и падам. Случва се понякога главата на мъртвия да се изтърве от ръцете на носача и тогава тя няколко пъти се тътрузи по земята. Л. Стоянов, X, 95.
2. Казвам, обикн. неволно, несъзнателно нещо, което бих искал или трябва да премълча; изпускам се. Ранените партизани, попаднали случайно в ръцете на полицията, обикновено изтърпяваха всички мъчения и умираха геройски. Но се случваха и малодушни хора, които понякога, волно или неволно, се изтърваваха и обаждаха по нещо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 311. – Арестувани са четирима. От момчетата. Засега ние ни лук яли, ни на лук мирисали. Преструваме се на умрели. И нищо не ще могат да ни сторят. Само да не се изтърве некой. Д. Талев, ГЧ, 425. – Ами ако майка ти се изтърве и обади? – Не бой се, тя знае всичко, тя ще мълчи, ще задържи агата в одаята – отвърна тихо Каблешков. П. Стъпов, ЖСН, 229. – А бе, аз са изтървах, та ти казах няколко думи, но ти да не ма предадеш? – каза той [Ботю]. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 41. // За думи – излизам неволно, несъзнателно, без да бъда премислен, обмислен. – Извинявай, дето казах за директора, приказката се изтърва от езика ми. Й. Йовков, ОЧ, 46. И гърми от смях Янината градина. – Ще те обичам, Янчице, босилек – от оня, що е на пазвата ти, ми подари! – изтърваха се из моите уста тия думи. Изсмяха се всички. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 74.
3. Неволно се напикавам, обикн. на сън; изпускам се. – Ах, извинявайте, аз се изтървавам чат-пат. Това е на чисто нервна почва... Г. Краев, Ч, 66. Децата пак са се изтървали през нощта.
4. Остар. и диал. Успявам да се спася чрез бягство от някакво опасно положение, в което съм попаднал; изскубвам се, изкопчвам се, измъквам се, отървавам се. Забелязах по едно време, че Кърджиев се държи с княза много интимно, и у мене се породи съмнение да не би те да говорят нещо: от двете страни на шосето ни заграждаше гора и достатъчно бе князът да скочи от файтона, за да се изтърве от ръцете ни. С. Радев, ССБ II, 165. – Като го гонел караулът снощи, той гръмнал с пищов и наранил заптието. Ще пропадне клетият доктор... Слава богу, че вие се изтървахте... и нищо се не чуе за вас из града. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 47.
◊ Изтървавам / изтърва бесовете на някого. Диал. Повдигам бойния дух на някого (обикн. на войска). Божил крещеше из все гърло, за първи път излизаше на бой, а откъде знаеше, че най-важното преди боя е да нагорещиш войската си, да ѝ изтървеш бесовете? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 638. Изтървавам / изтърва влака. Разг. За стар ерген или мома – не успявам да се оженя (омъжа), оставам неженен (неомъжена). Изтървавам / изтърва езика си <от зъбите>; изтървавам / изтърва език. Разг. Неволно казвам нещо, обикн. неуместно, което е трябвало да се премълчи или скрие; издавам тайна. Стилян: – Да не би тя да ти е казала нещо, да додеш да ми кажеш? Дойновица: – Тъкмо. Намерил си не други, ами стрина ще си изтърве от зъбите езика. П. Тодоров, Събр. пр II, 169. – Джоне!... – рече той. – Да лъжа хората на връх Божич... Аман, грешно е, братко... – Голтак!... – презрително изруга кръчмарят. – Слушай, да не изтървеш язика си?... После няма да видиш ни грам брашно. Д. Димов, Т, 167. – Не си вчерашна да не знаеш, че мойта работа е голяма и че трябва добре да я гледаш. – Пуста да опустее тази твоя работа – изтърва език Мита, без да иска. К. Петканов, ЗлЗ, 225. Изтървавам / изтърва му края. Разг. Обърквам се и не зная какво да предприема, как да действам. – Ни жена ми не рачи, ни аз сам зная за какво да се хвана. – Ех, тъй си е то, като му изтървеш края веднъж, Доко, тегли го за опашката... П. Тодоров, И II, 32. Изтървавам / изтърва пусулата. Диал. Обърквам се и не зная какво да предприема, как да действам. Вече съвсем изтървал пусулата, първомайсторът пое пред разлюляната дружина, като едновременно поменаваше и благославяше. Види се, беше забравил дали се прибира от сватба, или от помен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 58. Изтървавам / изтърва юздите (края). Разг. 1. На някого. Не съм в състояние да упражнявам контрол върху действията на някого и го оставям да върши каквото той иска. Той беше разбрал с кого ходи и какво прави, но грохнал вече, нямаше сила да я свърне. Беше изтървал юздата ѝ още по-рано като маслобойкаджия, когато и той не прощаваше на чуждите жени. Ст. Даскалов, СЛ, 129. – Абе все сте хора на изкуството! – каза ловецът. – Много станахте вече, та ви изтървахме края. Г. Мишев, ЕП, 62, 2. Самост. Безпомощен съм да се справя с някакво положение, да го овладея.