ка̀ране - единствено число, нечленувано ка̀рането - единствено число, членувано
КА̀РАНЕ
ср. Отгл. същ. от карам и от карам се. То било возене на пресен боклук от торищата, то било каране на слама, влажна и непотребна, то било громолене по пътищата на каруци и дървени коля, .., то било викане през нощта, тичане, падане и ставане. Б. Обретенов, С, 180. По платното на улицата често профучаваха бронирани коли и мотоциклети, правеха остри завои на пресечните улици и изчезваха от погледа. „Истински хуни!“ — стисна зъби Евгени, като гледаше това лудешко каране. Д. Ангелов, ЖС, 12-13. От недояждане и каране [биволицата] беше изострила кокали, шията ѝ бе натъртена и се лющеше, процепът бе ожулил едната ѝ плешка, а отзад бе направена на решето от ръчкане. Ил. Волен, МДС, 87. Нашите алпийки не владеят новата техника на каране на ски. ОФ, 1956, бр. 3609, 4.See more