клю̀ч - единствено число, нечленувано клю̀ча - бройна форма клю̀чът - единствено число, членувано - пълен член клю̀чове - множествено число, нечленувано клю̀човете - множествено число, членувано
- 1. ключ
- - Държа ключа
See more- - Държа под ключ
- - Намирам се под ключ
- - Под ключ
- - Слагам си/сложа си ключ на устата
- - Турям/туря (турвам/турна) под ключ
- - Турям си/туря си (турвам си/турна си) ключ на устата
- - Удрям/ударя ключа
- - Хващам/хвана ключа на нещо
- - Вря на (с) ключ
КЛЮЧ1, клю̀чът, клю̀ча, мн. клю̀чове, (остар. и диал.) ключѐве и (диал.) ключо̀ве, клю̀чи, след числ. клю̀ча, м. 1. Метално приспособление, с което се заключват и отключват брави, ключалки. Вълчан си влезе в стаята, вратата се хлопна зад него и ключът два пъти се завъртя отвътре. Й. Йовков, Ж 1945, 38. Тежката ключалка изхлопа глухо и зловещо. Превъртя се в нея големият ръждясал от влагата на затвора ключ. Зл. Чолакова, БК, 111. Цяла една нощ въртя Султана баба си на ръжен и успя да ѝ вземе всички ключове от сандъци и долапи. Д. Талев, ЖС, 62. Край вратата към морето намериха кости и в ръка ключеве и кесия със златни и сребърни монети. Лет., 1874, 122. Ка извади Марко остру саблю, / .. / пресече си Църну арапину. / Па си узе из арапа ключи, / че си пуща тия лепи робйе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 7. Секретен ключ. // Подобно метално приспособление, с което се включва и изключва двигател с вътрешно горене. Данко внимателно бутна скоростния лост, форсира колата, но тя упорито забавяше ход, после той дръпна ключа. Моторът закиха и спря. Кр. Кръстев, К, 153. Спирането на двигателя става след изключване на контактния ключ за запалването, след което кранчето за гориво се затваря. Гр. Тимчев и др., УВА, 229. // Подобно метално приспособление, с което се навива пружината на механизъм (механизирана детска играчка, часовник и под.). Ключ на детско влакче.
2. Механизъм в електрическа инсталация или електрически уред, чрез който се включва или изключва токът. Боси нозе зашляпаха по пода. Щракна електрически ключ и в краката на нощния посетител легна ивица светлина. Ем. Манов, ДСР, 461. Скоро щракнаха ключа за лампата и стана по-светло, не кой знае колко светло, .., ала достатъчно, за да се вижда хубаво. Б. Обретенов, С, 61. И отидох право при радиото. Врътнах ключа — светна. Сл. Трънски, Н, 129. — Изтичай и отвори вентилатора! — Ключа... не работи! П. Михайлов, ПЗ, 76. Щракна [домакинята] ключа на електрическата печка и след петнадесет-двадесет минути ни покани на трапезата. Г. Белев, КВА, 210. Потребно е сега да се запознаем и с някои оръдия, на които с помощта можем според волята си да пущаме или спираме тока по тела. Такова едно оръдие е тъй наречения ключ. Лет., 1876, 83. // Спец. Прекъсвач в телеграфен и радиотелеграфен предавател. Двамата с Нено Николчев си построиха домашен телеграф. .. С един зумер и два морзови ключа те се „разговаряха“. ВН, 1961, бр. 3176, 2. — Като гледам ръката ви, ми се струва, че отлично ще се справите. Добре ще прилегне на телеграфния ключ! — казал полковникът. А, 1978, кн. 37, 34. Главните части на всяка машина [на телеграфа] са две: приемач и ключ, наречени така, зачтото с едната ся приимат вести, а с другата ся отваря телеграфът, та ся пуща ток, за да работи. Й. Груев, Φ (превод), 181.
3. Инструмент, с който се навинтват, затягат и отвинтват гайки, болтове, винтове и др. Чевръсто [Ванко] отиде и взе грамадния ключ. Едва го донесе, пъхна го в гайката и почна да затяга. М. Грубешлиева, ПИУ, 89. Комбайнът е политнал на една страна, както беше захапал едрото жито, .. Колела, болтове и ключове са захвърлени наоколо. Ив. Венков, ХКН, 36. — Ето ключа — каза той [Ян Бибиян] и прибави: — за всеки случай има и други инструменти. Летците му благодариха и се хванаха на работа. Елин Пелин, ЯБЛ, 22. От станцията дадоха на Симеона бяло байраче, .., ключ, с когото да затяга витлата на смеждените железа. ВЦ, 1888, кн. 20, 12. // Приспособление, чрез което се навиват и обтягат струни на музикален инструмент (цигулка, китара, гъдулка и др.). Те [струните] се настройват с дървени ключове, които се намират на главата на гъдулката. Пеене V кл, 81.
4. Условна система от букви, цифри и др., въз основа на която е построен начинът за прочитане на шифрован текст. — Всяко разузнаване шифрира и дешифрира текстовете с помощта на специален секретен ключ. Б. Райнов, ГН, 24. Било установено, че е много по-трудно да се разчете непозната криптограма, в която ключът не се повтаря, .. Така били въведени „течащите ключове“. HTM, 1967, кн. 22, 20-21. Получава се една неповторима случайна игра на букви и цифри от два винаги различни текста — .. Те не могат в никакъв случай да се разчетат, ако не се знае каква е книгата, как се съставя ключът, какво се шифрира. П. Илиев, ЛВ, 210. — Не мога да се върна само с фотокопията. Трябва да им занеса и ключа на шифъра. К. Кюлюмов, ПШ, 51. Битолският валия се отнесъл телеграфически до солунския, от когото поискал ключа на някакъв комитетски шифър. Бълг., 1902, бр. 483, 2.
5. Текст, който съдържа отговора на задача, езиково упражнение, ребус, гатанка и под. Приказливият възрус младеж енергично търси ключа на ребуса. З. Сребров, Избр. разк., 180. // Помагало, пособие, което подпомага изучаването на даден учебник. А по витрините на всички книжарници в страната се излагаха все неговите ръководства за изучаване на френски език: „Френска граматика“. „Ключ на френската христоматия“. Д. Калфов, ВП, 74-75.
6. Обикн. като сказ. опред. и с предл. на. Най-важно по разположение стратегическо място, овладяването на което дава преимущество в икономическо или военно-политическо отношение. Пловдив бе ключ на цяла Южна България. С превземането на Пловдив три четвърти от битката за половината от България щеше да бъде решена в полза на въстанието. Г. Караславов, ОХ IV, 509. Сингапур е ключ на пътя от Европа, Африка и Индия за Китай, Филипините и Япония. Б. Трайков, ВО, 47. Върхът Зли дол, той командуваше на околността и държеше ключа на друма. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 122. Куртовата поляна била ключ между Рила, Родопите и Доспат. Хр. Смирненски, Съч. III, 154. Слезе [Симеон] до Дарданелский пролив и мислеше да се прехвърли оттатък в Мала Азия и да превземе Лампсак, който град беше ключът за влизането в Цариград през него пролив. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 237. // Прен. Остар. Основна по значение наука, научна теория и под., овладяването на която е необходимо, изходно за други области на познанието. Граматиката е ключ на всичките науки. Н. Хилендарец, СПП, 7. Ключ на естествознанието е математиката, която, като образователно средство за ума, захваща почетно място и в класичната гимназия. Н. Бончев, Съч. I, 97. Язикът свързва хората един с други; той е ключ на науките, оръдие на истината и на разума. Т. Икономов, ЧПГ, 54.
7. Само ед. Прен. Обикн. с предл. за и отгл. същ. Средство за разбиране, за разгадаване или за постигане, овладяване на нещо. Каквото и да рисува, Вежинов поставя на преден план човека и в това е ключът за разбиране на голямото художествено въздействие на неговите разкази и повести за войната. Лит. XI кл, 341. Днес почти на всекиго е известно името му [на Чарлз Дарвин], тъй като той завеща на съвременната биология ключа за разгадаване на природните тайни. Н. Боев, Г, 6-7. Учението на Аристотел за превръщането на веществата едно в друго дало на новата Александрийска философия ключа за обяснението на тия химични факти. Хим. VII кл, 1950, 4-5. Тъкмо указанията на Гьоте, в драмата му или в свидетелства другаде, ни дават истинския ключ към разгадаване на символи, които ни облъхват с израз на съкровено-човешки стремежи и победи. М. Арнаудов, Г, 63. Той се мъчеше да съедини всички тия обстоятелства, да намери някакъв ключ, да отгатне тайната. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 466.
8. Само ед. Прен. С предл. към, за и същ. сърце, душа. Подход, чрез който може да се спечели доверието на някого. Сторило му се беше, че е намерил ключ към сърцето му, че е разбрал какъв човек е агата. А. Дончев, ВР, 91. Боян се чувствуваше добре в тяхната компания. Те като че ли намираха ключ към душата му и успяваха да го накарат да се разкрие. Л. Дилов, ПБД, 142. Находчиво и умно, с прости думи, без високопарни фрази, бай Пешо намираше ключа за всяко сърце. НА, 1959, бр. 3406, 3.
9. Муз. Музикален знак в началото на петолинието, който определя названието и височината на следващите след него тонове. Нотният ключ е особен знак, който се пише обикновено в началото на петолинието и показва мястото на дадена нота. Св. Четриков, ОУМ, 10. Тъй като фа диез е постоянен тон на гама сол мажор, диезът се пише в началото на петолинието, непосредствено след ключа. Пеене V кл, 67.
10. Архит. Клиновиден камък в най-горната част на свод или арка. Сводообразният профил в напречно сечение може да бъде разгледан като затворена рамка .. и като триставен свод с предполагаеми стави в ключа и петите на свода. В. Фильов и др., ХК, 317.
11. Диал. Вид възел, който се развързва лесно. Плума се сепна от думите на сина си, направи нов ключ на забрадката си и дигна глава. К. Петканов, ДЧ, 202. На всяка косица, дето се свършваше плитката, беше завързано с червен копринен конец, пресукан със златен, и на ключа висеше по една .. жълтичка. Ц. Гинчев, ГК, 20.
12. Диал. Бримка, клуп, клич. Такива ръкавици са плетат, като мятат четири ключа на лице и четири нопики (на опаки). Ал. Дювернуа, СБЯ I, 986.
13. Остар. и диал. Става, която свързва две кости. Между долните и горните кости от ръката, на лакътя, има един став (ключ), който служи за свивание на ръката. ИЗ 1874-1881, 1882, 41. Там, дето костите са държат с хрускавиците, онуй място са зве ставица (..) или ключ. Т. Шишков, ПХ (превод), 3.
◊ Алтов ключ. Муз. Един от ключовете на системата До (С), който означава, че нотата до първата октава (с1) се намира на третата линийка на нотното петолиние. Басов ключ. Муз. Музикален ключ, който се пише на четвъртата линия от петолинието и определя мястото на нотата фа от малката октава. Вежди с ключ. Диал. Сключени вежди (Н. Геров, РБЯ). Виолинов ключ. Муз. Ключът сол. Гаечен ключ. Спец. Инструмент за завинтване, затягане и отвиване на гайки, болтове и винтове с двустенни и ъглови глави. — Вчера не загубихте ли два часа да търсите гаечен ключ и не си ли отидохте на обяд пеша само защото не можа да се намери такъв, за да се отстрани повредата в колата ви? — припомням му. Тарас, ТМ, 126-127. Френски ключ. Спец. Вид гаечен ключ, който се състои от фиксиран и подвижен елемент и има винт на дръжката.
~ Държа ключа (ключовете) на нещо. Книж. 1. Имам, владея достъпа до нещо. Бурназов казваше, че Догана държи ключовете на средняшката крепост. Той е пълководецът. И. Петров, MB, 49. 2. Имам възможност да разкрия нещо. Държа (пазя) под ключ някого или нещо. Разг. Пазя някого или нещо, като съм го заключил, затворил. — Доведи гяурката, искам да я видя. — Не мога, господарке. Беят ми поръча да я държа под ключ и да не я показвам никому. М. Марчевски, П, 46-47. — Аз държах парите под ключ, а ти ги изтръгваше от ръцете ми. К. Петканов, ДЧ, 339. Под ключ. Разг. 1. Затворен, заключен. На следващия четвъртък загладилият еснаф намери Пенеловата вратня под ключ. Ив. Вазов, Съч. IX, 182. Шест години и осем месеца затвор не бяха малко! Те се равняваха на хиляди дни и милиони минути на романтика, но по принуда той трябваше да ги прекара под ключ. Сл. Трънски, Н, 11. 2. В съчет. със съм, намирам се и под. Затворен, заключен съм. Вратата под ключ е. Ив. Вазов, Съч. II, 35. Протестната канонада отдавна е утихнала. Ние сме още под ключ. Ем. Манов, ПЯ, 170. Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си / турна си) ключ на устата. Разг. Съзнателно мълча, не говоря за нещо; не издавам някаква тайна. — Не се шегувай, Милине!... Още два-три месеца трябва да си сложите ключ на устата. Ти оня ден какво си дрънкал в Райковата кръчма? X. Русев, ПС, 53. Турям / туря (турвам / турна) под ключ някого или нещо. Разг. Заключвам, затварям някого или нещо. Мила: — Аз утре няма да бъда тук... Драгоданоглу: — Аз ще те туря под ключ. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 132. Удрям / ударя (слагам / сложа, турям / туря, турвам / турна, поставям / поставя) ключа на нещо. Разг.; Мятам / метна ключа на нещо. Диал. 1. Заключвам. Излезе ли от павилиона, и веднага удря ключа. П. Вежинов, ЗЧР, 68. Отиде [Султана] няколко пъти у Лазарови. Сложи ключ на своята къща на няколко пъти само заради болното им дете. Д. Талев, ПК, 829. 2. Прекратявам, преустановявам напълно работа, занятие, обикн. на някакъв магазин, предприятие, учреждение; затварям, закривам. Хубавите работи винаги траят значително по-късо от лошите и един ден стоката се привърши и аз трябваше да ударя ключа на предприятието. Б. Райнов, ДВ, 182. Фердинанд натири просветния министър Шишманов, изповолни всички професори, заповяда да поставят ключ на университета и разгони студентите вън от София. А. Каралийчев, НЧ, 9.
— Друга (диал.) форма: к л и ч.
КЛЮЧ2, клю̀чът, клю̀ча, мн. клю̀чо̀ве и ключѐве, след числ. клю̀ча, м. Остар. и диал. 1. Мехури, които се появяват при силно врене и клокочене. Щом взе да се показва врелец и взе да избива ключ, Ганчо възви веригата с ръка. Ц. Гинчев, ГК, 69. Когато се изгубваше ключът, той пак възвиваше веригата и котелът пак завираше с ключ. Ц. Гинчев, ГК, 69. Казанът се налива до половината с вода и са подклажда, и кога водата заври с ключ и начене да зафърча нагоря, четирите касначета са напълнюват с пашкули и са затваря капака. 3. Княжески, ПРШ (превод), 84.
2. Извор. Исландия покрита е с вулканически планини. От ледяната ѝ земля извират много горещи ключове. Ив. Богоров, ВГД (превод), 119.
ключ ◊Ключ от бараката на нещо. Разг. Разрешение на някакъв проблем. Ключът от бараката на нашенските проблеми е чак във Вашингтон. Европа показа, че не може да почисти задния си двор, в който сме и ние. ДТ/2000/75. Властите в Скопие влязоха в ролята на регистратори на кризата в Македония, които констатират факти, но не откриват ключа от бараката. ДТ/2000/148.
кнѝга >Адресна книга. Вж. адресен. Черна книга. Вж. черен.
кнѝжа >Брейди книжа. Вж. брейди. Дългови книжа. Вж. дългов. Зунк книжа. Вж. зунк.