лу̀д - единствено число, мъжки род, нечленувано * лу̀дия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лу̀дият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лу̀да - единствено число, женски род, нечленувано лу̀дата - единствено число, женски род, членувано лу̀до - единствено число, среден род, нечленувано лу̀дото - единствено число, среден род, членувано лу̀ди - множествено число, нечленувано лу̀дите - множествено число, членувано
1 луд - душевноболен (книж.)
- 1. луд
- - Вадя <луда> пара
See more- - В лудия ум
- - Грижа бога за луда тиква
- - Като луд
- - Като луд на секира
- - Като че съм ял лудото биле
- - Луда Кояна
- - Луда Пройна
- - Луди попе, видя ли ме комках ли се
- - Лудо полудяло, огън изгоряло
- - На луд алено, на шантав шарено
- - Не е луд, който изяда зелника
- - Не съм ял лудото биле
- - Правя си устата като луд за пенсия
- - Луд лудувам по някого
ЛУД, лу̀да, лу̀до, мн. лу̀ди, прил. 1. Който е изгубил разсъдъка си и проявява признаци на безумие; ненормален, побъркан, безумен. — Ефенди, не го закачай, той не е с ума си. Луд е! К. Петканов, X, 78. Сега Куздо е луд... Видял кръвта на Кърджи Османа и полудял! Ив. Вазов, Р, 49. Благодаря също на господа лекарите експерти, че не ме изкараха нито луд, нито маниак. Елин Пелин, Съч. IV, 148. Спасиха Митя — представиха медицинско свидетелство от видни специалисти, че е луд. Г. Стаматов, Разк. I, 112. Философ Диоген видевши едного младича луда и безпаметна, рече му: „Юноше, твой отец пиян те е посеел.“ Й. Стоянович, ДСС (превод), 3. // Който при някаква ситуация е изпаднал в моментно състояние на безумие, не на себе си; обезумял. По земята падаха хора, валяха се ранени. Той се въртеше, блъскаше, удряше луд, обезумял, със силата на ураган. Ив. Вазов, Съч. XIV, 84. В главата ми пламти пожара на любовта. .. Пиян съм, щастлив съм, луд съм. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 45. Тя беше като луда от скръб за страшната съдба на Рад Лупу. Ив. Вазов, Съч. XIII, 174. — Още ли е тука оная магарица? — завика той. — Да си остави децата да плачат и да скита по улиците като луда. Елин Пелин, Съч. II, 152. — О, да знаеш какво си изпатих! Замахна и едва не ме повали на пода! Крещеше като луд, като бесен. Д. Калфов, Избр. разк., 103.
2. Който постъпва неразумно, рисковано, необмислено, безумно; безразсъден. Луд ли беше тоя баща, който беше я пуснал сама из тия планини? Й. Йовков, СЛ, 6. — Върви сам! — извика майката. — Аз ще се забавя. — Луда ли си! — възкликна младежът. П. Вежинов, НС, 159. — Защо е всичко това?.. — Бъди откровена, говори всичко! .. — Защото вие гражданите, що сте учени, сте умни и хитри. Вие не сте луди да се жените за прости селянки. Н. Попфилипов, РЛ, 74. — Та ти луд ли си бре, мъжо — извика тя, — да измекяруваш на Кавръка, да се омешаш с хамалите, да мъкнеш чували! Г. Караславов, Избр. съч. II, 219. Здравка: — Севдано, чума да ти тръшне изгорника, като е такъв хубостник! .. Севдана: — .. То и чумата ще бяга от него... Само аз се намерих луда! Ц. Церковски, ТЗ, 113.
3. Прен. Който проявява голяма енергия, жизненост и необузданост в действията, в постъпките си. Там той обръщаше и привличаше вниманието на всички с туй, че беше един от най-буйните и най-лудите ергене. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 373. Веселият, лудият Свилен, дето го познаваш ти, умря. Елин Пелин, Съч. I, 83. // За дете — немирен, палав, буен. Султана би могла да каже: И Катерина ми е най-мило дете. Може би защото беше най-малка от децата ѝ, а мила беше тя, проклетницата, колкото и да беше непокорна и, кажи го, луда. Д. Талев, ЖС, 377.
4. Прен. За животно (обикн. кон) — който е пълен с много сили и енергия и не се спира на едно място, не стои кротко; буен. Може да е най-лудият кон, но щом го потупаш по шията, потъркаш го по челото и му дъхнеш в ноздрите, става кротък като агне. Й. Йовков, ΒΑΧ, 188. Пазачите на заклетите ливади караха от лудите коне и всеки бързаше да си грабне най-стройния кон. Й. Вълчев, СКН, 131. Дядо Цвятко се дигна, нагази лъжето и тръгна нагоре по реката, към завоя, където заглъхнаха звънците на лудите агнета. А. Каралийчев, В, 71-72. Той си спомни как ги е очувал тия кравици. Бяха телета и луди, прескачаха като сърнета оградата. Ст. Даскалов, БМ, 267.
5. Прен. За растителност — който е израсъл нависоко, обилно, много и нагъсто; буен. Стоката излиза на паша в ливадите, тревата тогава е жива и луда, .., тя буи, стига до коляно, източва се. Й. Радичков, ББ, 105. Покрай реката — луда гора от царевици и коноп, дъх на поженати ниви и на зеленчукови градини. А. Каралийчев, НЗ, 197. Ще отидем на другия блок, дето му повтаряхме оранта. Да видите какво жито е станало, лудо. И с лупа да търсиш фузариум, сигурен съм, че няма да откриеш. Ст. Поптонев, НСС, 173. Навред шума, сенки, луда растителност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 184.
6. Прен. За река, поток, порой, вятър — който се движи с голяма скорост и сила; буен. Крива река е много снизходително название за тая река, на която кривината е най-малкия кусур: тя е и дива, и зла, и луда, и проклета. Ив. Вазов, Съч. XV, 70. Дето вият луди ветрове / .., / върху най-високата скала / издълбан е паметник гранитен. О. Орлинов, П, 79. Луда планинска река.
7. Прен. За танц, игра, веселие и под. — който се проявява с много енергия, жизненост; буен. В къщи още свири кавалът, люлее се още лудо хоро. Ей почнаха ръченица. Ц. Церковски, Съч. III, 194. Ако между новобранците се случеха и по-богати, и по-весели, тържеството ставаше с музика и из улиците на селото се виеха луди хора. Г. Караславов, ОХ I, 311. Наверно си спомняш далечните селски ливади, / .., / и многото луди игри, и лудешкия смях... Хр. Радевски, П, 22.
8. За период — през който се вършат безразсъдства, когато се постъпва безразсъдно, неразумно. — И тъй, в неделя сватба? Реши се да туриш точка на лудите младини? Ив. Вазов, Съч. XXI, 143. Вторият спомнил си миналото едва прошепва: Луда младост — и туй то! Ив. Кирилов, Ж, 50. — И Найден, и Живко се знаят — познават отдавна, имали са вражда от лудите години още. Р. Стоянов, М, 29. Пламтяща младост, ненаситна, луда, / широк за тебе беше тоя свят! — / И аз летях, кат майска пеперуда, / летях от цвят на цвят. К. Христов, ВС, 74.
9. За чувства, желания — който се проявява в много голяма, крайна степен; необикновено силен, безумен. Но когато Райна ѝ подхвърли, че Костадин я обича, с лудата радост и щастие тя изпита и мъчително чувство на разкаяние и виновност към Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 165. Филип помисли за Мария. Усети такъв луд копнеж, че спря да си поеме въздух... Ем. Манов, БГ, 186. Една шумна и радостна глъчка се беше повдигнала, възторжено и лудо опиянение беше обзело всички. Й. Йовков, Разк. I, 112. Долу в дола изпоплашена сган въстаници, жени, деца, които в луд страх се спасяваха навътре в планината. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. До четири часа имаше още осем минути. И осем минути осъдените на смърт стояха и чакаха. Тези минути бяха страшни, кошмарни, изпълнени с диво отчаяние и с луди надежди, които се мяркаха като прилепи в тяхното съзнание. Г. Караславов, Т, 123. През следната нощ у мене назря лудо желание. Г. Райчев, Избр. съч. II, 35.
10. За скорост, движение, действие, работа — който е необичайно, изключително бърз. След като направи няколко кръга над летището и набра нужната височина, Краличев пое към Балкана, .., набрал височина, Краличев изведнъж се спуска с луда скорост надолу. А. Станоев, П, 32-33. Напуснахме площада пред кметството и тръгнахме из нощния Брюксел. Отново ни грабват потоците светлини и лудото движение. Ив. Мирски, ПДЗ, 10. До някогашната крепост, отсвета на вечерта плете странни видения: множества с копия и лъкове, конници, втурнати в луд устрем. К. Константинов, БР, 1931, кн. 7, 218. От лудото премятане ту насам, ту натам, сомът се одраска и нарани не на едно място. Д. Калфов, KP, 8. Такъв интересен футболен мач отдавна не бяха гледали столичани. .. Такова лудо темпо, такова нервно напрежение и у играчи, и у публика! Д. Калфов, Избр. разк., 127. Към обяд пристигнаха от Одрин търговските коли. Дойчин застана на кантара и се започна луда работа. К. Петканов, ЗлЗ, 239.
11. Прен. За пари — който е в голямо количество, който е извънредно много. Геле превозваше пътници и багаж от гарата до курорта, скубеше хората и вадеше луда пара. Г. Краев, AЗ, 10. Той си представяше как син му ще стане и адвокат, .., и как ще скубе луди пари от селяните, които вечно се съдят. Т. Харманджиев, КЕД, 136. Той си спомни какви луди пари беше похарчил сам Манолаки, особено когато се ожени за Антица. Й. Йовков, ЧКГ, 218. — Търсих, предлагах луди заплати. Ив. Вазов, Съч. IX, 11.
12. Прен. Разг. Който е много, необичайно голям. И все пак имах луд късмет. Първо: мислех си, че нападам овчарска колиба, а се оказа, че било мандра с колкото си искаш вътре сол и хляб. Н. Хайтов, ПГ, 111.
13. Като същ. Обикн. членувано луд<ият>, луда<та>, лудо<то>, мн. луди<те>. Човек, който е изгубил разсъдъка си и проявява признаци на безумие. — Бягайте, луд е дошъл, луд, луд! Елин Пелин, Съч. IV, 94. Все тъй изправена, с вирната нагоре глава, лудата се спря внезапно и с жалка поза на величие погледна Ирина. Д. Димов, Т, 189. Близо до църквата се издигаше старинна кръгла кула, дето понякога затваряха беснуващи луди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 72. Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват. Погов. лудо ср. и обикн. в съчет. лудо младо (нар.-поет.). Буен младеж, ергенин. Момата легнала / како воден гявол / и на момче вика: / „Тизе жалеш, лудо, / коня за сто гроша.“ Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 130. Море Доне, китка китиш / на глава си русокоса — / дай ми, душо, стрък босилек, / ляво-дясно да го носа. / — Море лудо, лудо младо, / китка майка е увила, / стръковете е пречела, / листето е преброила. К. Христов, СК, 6. Лудо младо, харно знай: / жар безумен / с хлад разумен / обуздай! П. К. Яворов, Съч. I, 11.
◊ Луда тиква. Диал. Растение черна дива тиква. Лудо биле; луда череша. Диал. Беладона. Какви ли треви нямаше вътре [във вързопа]: .., и тинтява, и комника, и петров-кръст, и изтравниче, и лудо биле и ... какво ли не. М. Георгиев, Избр. разк., 89. Лудо вино. Разг. Недокипяло вино; резняк. У нас си е така — режем корема на прасето, варим го с праз, със зеле и с ориз — три яденета стават, пием ракия с анасон и после ядем готвеното с лудо вино. ВН, 1958, бр. 2278, 4. Лудо просо. Едногодишно културно фуражно растение — вид кощрява от сем. житни, което се среща и в подивяло състояние. Setoria italika. — Имах една хубава нива. .. Разорах я и тя ми роди тънкостъблено стройно лудо просо. А. Каралийчев, ЛС, 19. Колко лудо просо и кощрява е тяло вече шилето на Манчо Киров! То се е разчекарило от лой. Г. Краев, Ч, 58.
~ В лудия ум. Разг. През ранната младост на човека, когато е неразумен и буен. Грижа бога за луда тиква. Разг. Употребява се, когато се изтъква, че не може да се очаква някакво внимание, загриженост за нещо или за някого. Като луд. Разг. 1. В съчет. с тичам, бягам, разтичвам се и под. Извънредно бързо, стремглаво (тичам, бягам, разтичвам се).
луд ∆ Луда крава. Мед. Заболяване при едрия рогат добитък, което предизвиква неврологични отклонения (мускулен тремор, влошена координация на движенията и др.), енцефалит и завършва с летален изход, предавано и на човека при консумация на заразено месо и месни продукти. Прионите, които причиняват луда крава, трудно умират. Обикновеното сваряване на телешкото месо не гарантира убиването им. 24 ч/2000/25. За опасност от болестта луда крава следствие на неизследвано телешко месо у нас алармираха вчера депутати. Д/2004/246.