любѐзност - единствено число, нечленувано любезността̀ - единствено число, членувано любѐзности - множествено число, нечленувано любѐзностите - множествено число, членувано
1 вежливост - любезност - учтивост - галантност - куртоазия (книж.)2 вежливост - внимание - любезност - отзивчивост - услужливост
ЛЮБЀЗНОСТ, -тта̀, мн. -ти,
ж. Книж. 1. Само ед. Качество на любезен (в 1 знач.); учтивост, вежливост. Винаги когато зажадуваме за живата прелест на любезността и мекотата, ще си припомним за човека Лилиев. Е. Каранфилов, Б III, 163. Употребих всичката си любезност, за да стопя леда в тази свита, изплашена душичка. Ст., 1970, бр. 1253,2. Нейната обещаваща любезност ги обнадеждаваше: те се самоизмамваха, че са спечелили сърцето ѝ, u ce въртяха около нея омагьосани, измествайки се един друг. М. Кремен, РЯ, 317. Величко, предпазлив в сички селски угощения, .., с една искрена любезност изказваше своето благодарение там, дето трябаше да се откаже или прекрати безмерното ядение или питие. Ил. Блъсков, ДБ, 81.See more2. Само ед. Отзивчивост, услужливост, вежливост, внимание. — Запали ми цигарата! С присъщата си любезност аз грабвам кибрита от масичката, драсвам една клечка и поднасям жълтото пламъче до върха на цигарата. Св. Минков, Избр. пр, 457. Бих бил много честит, ако излезехте да се поразходим и побеседваме в Борисова градина, .. Ще ви бъда крайно признателен за тая любезност. Ив. Вазов, ПЕМ, 44. Генерал Черняев показва голяма любезност към българските войници. НБ, 1876, бр. 36, 142.
3. Само мн. Разг. Любезни думи и изрази. Разговорът продължи с много любезности. Сякаш се стараеха да покажат един на друг, че владеят до съвършенство правилата на светската етикеция. Н. Каралиева, Н, 106. Докторът окръжаваше с любезности и внимание госта си, за да направи седенето му тука по-приятно. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 153. Между нас имаше един съдия, ..; той обичаше приятните разговори и беше пълен с любезности, от които можеше да състави цели речи. СбЦГМГ, 417. Което заптие преминуваше покрай прозорецът, затворниците го обсипваха с любезности, да им каже какво има да стане. З. Стоянов, ЗБВ III, 140.
4. Само мн. Разг. Ирон. Груби, обидни думи и изрази. Деспина ..: — Стига мари, усойнице... Очите ти извади тоя плат .. Кръстанов ..: — Колко мила свекърва имате!... Често ли ви поднася такива любезности? Нина ..: — По няколко пъти на ден. Д. Димов, ЖСМ, 48. Толкова тихо беше, че ясно се чуваше караницата в един съседски двор .., дядо Иван се спря да послуша любезностите, които си разменяха подранилите съпрузи. Ст. Марков, ДБ, 492.
◊ Без излишни любезности. Разг. Направо. Първите думи, които ми предаде преводачът Константин Абаджиев, дадоха непринуден тон на разговора ни и ние без излишни любезности пристъпихме към делова работа. Г. Белев, KP, 15. От любезност. Книж. Според нормите на изискания етикет при общуване — колкото да се покаже някакво внимание, някаква вежливост. Приятно ми е .., моля ви, седнете, седнете... Докторът каза това от любезност. Елин Пелин, Съч. II, 176. Гунка разгледа от любезност нещата ѝ. Премери плата върху нея и я посъветва как да ушие блузката. Жената се зарадва. Г. Райчев, ЗК, 214. Разтапям се (разливам се) от любезност. Разг. Държа се прекалено любезно с някого с цел да добия неговото благоволение, да му харесам и под.; угоднича, подмазвам се. Ние бяхме здравата сконфузени от досегашната си представа за тези хора [чужденците], като ги гледахме как се разтапят от любезност към нашите особи. И. Петров, ПР, 126. Из пътя той ми разказа: викал го директорът и се разливал от любезности. Л. Дилов, МСП, 170.