майсторѝя - единствено число, нечленувано майсторѝята - единствено число, членувано майсторѝи - множествено число, нечленувано майсторѝите - множествено число, членувано
- 1. майстория
- - Вземам/взема майсторията
МАЙСТОРЍЯ ж. Разг. 1. Майсторство; умение, майсторлък, изкуство. Идеалната красота на Милоската Венера с непогрешимата хармоничност на линиите, с върховната и светла завършеност на непостижимо прекрасните форми те прави да се възхищаваш, като пред едно чудо на майсторията на природата. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15. По склада на ума си, както и в майсторията на занаята си баща ми надминуваше свойте вечни другари. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. — Казват, че си бил добър готвач — каза тактично командирът .. — Слабички са продуктите, господин поручик. — Ето там е майсторията — с такива продукти да се направи вкусно ядене. П. Вежинов, ВР, 202. Ако някоя хороигрица девойка ти омае очи, кога заподскача, ако някой свирец ти увлече душа, кога засвири, то знай, че тии са ся опекли на майсторията си с безпрестайно и тръпливо наваляние и учение. Й. Груев, СП (превод), 277.
2. Изработка, направа на нещо. Наред с торбата над главата му стои още и нещо средно между сандъче и куфарче — пак селска кройка и майстория. П. Велков, СДН, 267. Влезе краварят Давидко, около четирийсетгодишен мъж, с широко червендалесто лице и дълги провесени мустаци. Той сне сламената си шапка — негова майстория — и седна на леглото. Кр. Григоров, Н, 89. — Станке, — викаха жените, — отде толкова кошници сте намерили? Мама подръпваше забрадката си надире и отвръщаше: — Харесват ли ви? Това е майстория на Кунето. Кр. Григоров, ОНУ, 88. Слушали сме, .., как по железниците летят, .., цели върволици кола, .. Каква е тая сила и колко чудна майстория е тая измислия, что измъдрил чловеческия ум! Й. Груев, КН 3 (превод), 5.
3. Остар. и диал. Майсторлък (в 3 знач.). Тя [Турция] са е наканила да свика от поданиците си по един мохамеданец и по един християнин, за да състави народен парламент в Цариград и с тази си майстория да покаже на Европа, че зела вече да изпълнява своите обещания в трактата от 1856 год. НБ, 1876, бр. 49, 194. Намерили ся и хора, които ся заловили само за тая работа, та ся изпекли и станали вещи да веселят другите и с всякакви майстории да им правят сръце и да им угаждат. Лет., 1873, 188. Царот многу време мислил каква майстория да кровит, за да познет кой йе най-юнак во царството негово. Нар. прик., СбНУ ХI, 147.
◊ Вземам / взема майсторията на някого. Разг. Изучавам занаята, умението на някого и ставам изкусен майстор като него; изучавам се в нещо като него. Момчето взе майсторията на стария и сам отвори дюкянче.
— Друга (диал.) форма: масторѝя.