мигновѐно -
МИГНОВЀНО нареч. 1. За миг, в миг, мигом; моментално.
До бай Марка, .., седяха около трапезата рояк деца — .., които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 9. Той го виждаше .. важен водач и депутат, а някога, макар страхливо и мигновено, се промъкваше и мисълта за някое министерско кресло. Г. Караславов, Избр. съч. I, 198-199. Тая усмивка светеше по лицето ѝ мигновено и нетрайно. Елин Пелин, Съч. III, 74.See more2. Непосредствено след момента, в който нещо е станало; веднага, тутакси, моментално. Дошло известието за обявяването на независимостта ни — 22 септември 1908 г., — което мигновено и коренно е променило настроението на турските власти. Ст. Грудев, АБ, 80. — Вие за милост ли сте дошли? — .. Петима от тях мигновено коленичиха на земята и мълчаливо наведоха глави. А. Гуляшки, ЗВ, 86. Драгулов не се осланял на охраната. Дал знак и шейната мигновено се обърнала. Сл. Трънски, Н, 427. Реакцията на анархистите последва мигновено. Д. Димов, ОД, 202.
— Други (остар.) форми: мъгновѐно, мгновѐно.