мижиту̀рка - единствено число, нечленувано мижиту̀рката - единствено число, членувано мижиту̀рки - множествено число, нечленувано мижиту̀рките - множествено число, членувано
МИЖИТУ̀РКА м. и
ж. Разг. Неодобр. Човек, който е без достойнство или самочувствие и е готов да угодничи, да се подмазва, обикн. за облаги; шушумига. Както винаги се случва, и в нашия клас имаше един подлец — Парапета. Ако някой избяга, той веднага клевети. Ако някой е дошъл без домашно — пак! Подмазвач, лигльо, мижитурка. Решихме да го набием. Ив. Остриков, СБ, 30. — Ей, че плюнка си станал! — каза Мануш, като го гледаше с презрение... Мижитурка си ти! Нищо човешко не е останало у тебе! И. Петров, МВ, 180 — Този не е никакъв .. С всички приятел. Мижитурка. М. Радев, СР, 21. Казах .. с най-лигавия си глас „Добро утро“, поклоних се като последна мижитурка и се извиних с най-гузното си пелтечене, че я тревожа с моя абсолютно незначителен случай. Ст, 1978, бр. 1667, 3.See more