навъ̀сеност - единствено число, нечленувано навъсеността̀ - единствено число, членувано
See more
НАВЪ̀СЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж.
Отвл. същ. от навъсен; намръщеност, свъсеност, смръщеност, сърдитост, начумереност, нацупеност. Тя го изгледа с изпитателен поглед, от който той не можеше да скрие своята нарочна навъсеност. Т. Харманджиев, Р, 24. Хитрий грък видял, че е по-добре да прикрие с искрена усмивка неискреността си. Ст. Ботьов, К (превод), 167-168. Той [създателят] напразно не е дал на горските птици гърла пълни с приятни гласове, чрез които поздравляват ранините и нощите и причиняват понякогаж веселост, а понякогаж навъсеност. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 164.See more