необмѝсленост - единствено число, нечленувано необмислеността̀ - единствено число, членувано
НЕОБМЍСЛЕНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. 1. Само ед. Качество на необмислен; непремисленост.
Често постъпките му се характеризират с необмисленост.See more2. Рядко. Необмислени постъпки. — Носи се цяла мълва по случката с х. Добрева, та може да узнаят за събранието ви... Ето какво може да излезе от една необмисленост. А. Страшимиров, Съч. I, 115. За тази постъпка .. той е бил подучен от свой вътрешен глас, както и за сума други постъпки, които твърде овреме са го тласнали в бурите на живота .. Поради тези му необмислености, средата в която е живял е страняла от него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59-60.