нео̀питно -
НЕО̀ПИТНО.
Нареч. от неопитен; без опитност. Кондарев се питаше дали не сгреши като отложи сватбата .. Това, което изглеждаше до вчера възможно, започваше да става неосъществимо. „Може би не съумях да я привлека и постъпих неопитно, разчитайки на нейното свободно решение?“ — разсъждаваше той. Ем. Станев, ИК I и II, 176. Бойците тъкмо отместяха убития мерач на картечницата, някакъв войник се суетеше неопитно около замлъкналата картечница. П. Вежинов, НС, 34.See more