непогрешѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано непогрешѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непогрешѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непогрешѝма - единствено число, женски род, нечленувано непогрешѝмата - единствено число, женски род, членувано непогрешѝмо - единствено число, среден род, нечленувано непогрешѝмото - единствено число, среден род, членувано непогрешѝми - множествено число, нечленувано непогрешѝмите - множествено число, членувано
НЕПОГРЕШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не допуска грешки; безпогрешен, безгрешен.
Бай Тодор, както излезе, е твърде честолюбив и пази ревниво своя авторитет на непогрешим познавач на Рилската планина. Ив. Вазов, Съч. ХV, 89. Тя [катеричката] притежаваше чуден непогрешим усет да познава дали дървото е здраво или в него има хралупа. Ем. Станев, ПЕГ, 49. Илия,.., не може дори да си представи как е възможно да се възразява на началството и то с оръжие... нали то е свещено, непогрешимо. Л. Стоянов, Х, 136. Стамболов не бе още в това време посветен в задкулисните мотиви на европейската политика; но той знаеше добре нейните основни направления. С тая непогрешима и тайнствена интуиция,.. той чувствуваше, че Княжеството е погубено, ако след държавното престъпление на военните последваше анархията на партиите. С. Радев, СББ II, 69. Тогава началникът заема академическа поза и с важността на непогрешим зоолог изтърсва: — Та биволът не е ли крава, бе? Хр. Радевски, Избр. пр III, 122. Непогрешими съдии. Непогрешим познавач на картини. Обявява се за непогрешим.See more2. Рядко. Който е без грешка; безпогрешен, точен. Не ще и дума, че раждането на човека е събитие от голямо значение. Самите звезди дори нагласяват вървежа си тъй в небесния планетариум, че определят с непогрешима точност какъв ще бъде новият човек — вагабонтин или фабрикант. Св. Минков, РТК, 11. — Чемберлен! Чемберлен! — раздадоха се учудени враждебни шептения. Приликата беше пълна, непогрешима. Ив. Вазов, Съч. Х, 108.