неразлъ̀чност - единствено число, нечленувано неразлъчността̀ - единствено число, членувано
1 единство - неразделност - неразлъчност - неотлъчност - дружност - задружност - сплотеност (книж.) - монолитност (книж.)
НЕРАЗЛЪ̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неразлъчен; неразделност, неотделимост, неделимост. Това тайнство [брака] е установил сам Бог, .. и потвърдил е брачния съюз помежду им. Твърдостта и неразлъчността на тоя съюз е доказал сам Исус Христос. Хр. Данов, ППК (превод), 54.See more— Друга (остар. книж.) форма: н е р а з л у̀ ч н о.