несравнѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано несравнѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член несравнѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член несравнѝма - единствено число, женски род, нечленувано несравнѝмата - единствено число, женски род, членувано несравнѝмо - единствено число, среден род, нечленувано несравнѝмото - единствено число, среден род, членувано несравнѝми - множествено число, нечленувано несравнѝмите - множествено число, членувано
1 безподобен - несравним - неповторим - ненадминат - неподражаем 2 несравним - несъизмерим - несъпоставим
НЕСРАВНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се сравнява с друг или с нещо друго, защото го превъзхожда, надминава по качествата си; безподобен, ненадминат.
Даже и Цариград — инак несравним по местоположението си на Босфора и на Мраморно море, няма красотите, а главно — удобствата и чистотата на София. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 137. В тия няколко мига въстаналите роби вкусиха от несравнимата сладост на победата, повярваха в своето освобождение. Д. Талев, И, 531. Иде моята любима, / нежна мургава жена, / лека, кръшна, несравнима, / като влюбена сърна. Д. Бояджиев, Ст, 14.„Трябва да се признае, че този човек йе несравним; той не йе говорил никогаж тъй добре в парламента, той се владей по-добре от сякой друг път.“ Б. Горанов, ЖСГ (превод), 63.See more2. Който е напълно различен от друг и помежду им не може да се извърши сравнение, съпоставка; несъпоставим. Той неволно правеше сравнение между нея и жена си и виждаше колко несравними са те. Ст. Чилингиров, РК, 73-74. — Аз нямам право да ѝ [на Зара] се подигравам — тихо забеляза Ирина. — Защо? — Защото гражданското ни състояние е едно и също. — Вие сте несравними величини — рече експертът. Д. Димов, Т, 337-338.