обезпокоя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време обезпокоя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време обезпокоя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време обезпокоя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време обезпокоя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време обезпокоя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време обезпокоя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обезпокоя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обезпокоя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обезпокоя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обезпокоя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обезпокоя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обезпокоя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обезпокоя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обезпокоя̀вайки - деепричастие обезпокоя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обезпокоя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обезпокоя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обезпокоя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обезпокоя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обезпокоя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обезпокоя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обезпокоя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обезпокоя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обезпокоя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обезпокоя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обезпокоя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обезпокоя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обезпокоя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обезпокоя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обезпокоя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обезпокоя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обезпокоя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБЕЗПОКОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; обезпокоя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Нарушавам покоя, прекъсвам спокойствието, заниманията или работата на някого; безпокоя, смущавам, преча. На времето, когато строили линията, градският съвет решил, че ако гарата е край самия град, влаковете ще обезпокояват съня на гражданите, та поискал тя да остане по-далече. Ем. Станев, ЯГ, 93. Улицата съвсем опустя, никой не ги [младите] обезпокояваше и те все още продължаваха да се целуват. М. Грубешлиедва, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Ирена Ронай ми отвори входната врата и се извини, че ме е обезпокоила — бебето не можело да се храни добре от нейните постоянни тревоги, плакало през целия ден, „посиняло“ от плач. П. Славински, ПЩ, 58. — Благодаря ви за добрите чувства, господа и още веднъж ви моля да ми простите, че с неочакваното си посещение ви обезпокоих. Ем. Станев, ИК I и II, 255. // Предизвиквам безпокойство, тревога у някого; безпокоя, тревожа. Но един въпрос го обезпокои и изпълни душата му с тревога. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 33. На няколко пъти повториха на немски и френски съобщението, че „катастрофата е изключена, катастрофа е абсолютно невъзможна!“.. Единственият ефект от тая успокоителна агитация бе тоя: тя ни обезпокои повече и ни накара да си спомним всички катастрофи, които знаехме. Ив. Мирски, ПДЗ, 6. Тези писма.. създадоха голяма тревога. Те обезпокоиха не само полицаите и техни близки, те раздвижиха цялото Министерство на вътрешните работи. Сл. Трънски, Н, 265. Избяга ми кучето.. Изчезването му ме обезпокои. Напоследък в квартала кръстосваха отново онези затворени коли.. които прибираха бездомните четириноги. Д. Дублев, ПП, 7. обезпокоявам се, обезпокоя се страд.See moreОБЕЗПОКОЯ̀ВАМ СЕ несв.; обезпокоя̀ се св., непрех. Започвам да изпитвам безпокойство, тревога, обикн. за някого или нещо; разтревожвам се. Разнесоха се охканията на болните и лекарят се обезпокои. К. Петканов, МЗК, 103. — Отивай при директора. Обезпокоих се. За какво ли ме вика? Доколкото си спомнях в последно време не бях направил нищо нередно. Сп. Кралевски, ВО, 27. Оставиха Гунка да пази сама къщата. Чуждите хора не ги беше грижа самата нея кой ще пази. Едничка пак баба Марга се обезпокои. Г. Райчев, ЗК, 170. Андрей се обезпокои по-късно, когато в сладкарницата влезе висок слаб мъж.. Изненадващо беше поведението и на другия — до входа. А. Наковски, БС, 18.