обобща̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време обобща̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време обобща̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време обобща̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време обобща̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време обобща̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време обобща̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обобща̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обобща̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обобща̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обобща̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обобща̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обобща̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обобща̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обобща̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обобща̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обобща̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обобща̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обобща̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обобща̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обобща̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обобща̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обобща̀вайки - деепричастие обобща̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обобща̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обобща̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обобща̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обобща̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обобща̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обобща̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обобща̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обобща̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обобща̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обобща̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обобща̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обобща̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обобща̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обобща̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обобща̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обобща̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обобща̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 синтезирам (книж.) - обобщавам - сумирам (прен.) - резюмирам (книж.)2 обобщавам - генерализирам (книж.)
ОБОБЩА̀ВАМ, -аш, несв.; обобщя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя общо заключение, извод въз основа на отделни частни случаи, факти, изказани мисли и под. Йосиф обладавал чудно красноречие и великолепен дар да обобщава казаното. П. Незнакомов, СНП, 23. Споровете винаги приключваше Болгар Багрянов, който обобщаваше, изясняваше, допълваше. Ив. Димов, АИДЖ, 48-49. През 1865 г. [Раковски] отпечатва „Българска старина“ — списание.., в което обобщава филологическите, фолклорните и историческите си схващания. Ив. Унджиев, ВЛ, 67.See more2. Придавам общо значение на нещо единично, въздигам частното в общо. Тия стихове бяха изблик на тежкото чувство, което изпитвах като българин и славянин, макар че в действителност аз много обобщавах тогава горнята ненавист, настроение впрочем преходно, създадено от временни политически недоразумения с Русия. Ив. Вазов, Съч. III, 49. — Не знам отде сте взели тази философия... — Не от книгите — усмихна се асистентът. — Допускам, че обобщавате собствения си жизнен опит. Ем. Манов, БГ, 196. обобщавам се, обобщя се страд. Резултатите от работата им [на учениците] се събират и обобщават. ПЗ, 1981, кн. 10, 35. Ако българете са биле славяне, то могат да ни попитат: а защо тие от самото начало не са биле наречени славяне в източниците?.. Това име е преминало у тях по-после, когато названието славяне е захванало да са обобщава, т. е. когато от видовно е станало родово. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 102.