обу̀ча - първо лице, единствено число, сегашно време обу̀чиш - второ лице, единствено число, сегашно време обу̀чи - трето лице, единствено число, минало свършено време обу̀чим - първо лице, множествено число, сегашно време обу̀чите - второ лице, множествено число, сегашно време обу̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време обу̀чих - първо лице, единствено число, минало свършено време обу̀чихме - първо лице, множествено число, минало свършено време обу̀чихте - второ лице, множествено число, минало свършено време обу̀чиха - трето лице, множествено число, минало свършено време обу̀чех - първо лице, единствено число, минало несвършено време обу̀чеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обу̀чехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обу̀чехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обу̀чеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обучѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение обучѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обу̀чил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие обу̀чилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обу̀чилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обу̀чила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие обу̀чилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обу̀чило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие обу̀чилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обу̀чили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие обу̀чилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обу̀чел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обу̀чела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обу̀чело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обу̀чели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обу̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обу̀чения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обу̀ченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обу̀чена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обу̀чената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обу̀чено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обу̀ченото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обу̀чени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обу̀чените - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от обуча като прил. Който е придобил системни знания, умения в някаква област; добре подготвен, добре научен. — Видите ли — каза той — какви ги вършат там в окръжията? Обучен войник, пък го пъхнали в обоза. И при това не какъв да е войник. П. Вежинов, ВР, 62. Обучен още от дете по дворцовия етикет на Византия, Методий искаше да разбере какво трябва да прави. Й. Вълчев, СКН, 258. Не биваше да се губи повече ни един кон, защото и сега вече трябваше да се използуват всички запасни коне, та много от конниците щяха да яздят на животни, които нито отговарят на знатността на сана им, нито са обучени както трябва. А. Дончев, СВС, 706. Капудан-паша, яхнал пред цялата си свита, пристигна в Ново село с голяма дандана. Че го и посрещнаха както подобава — нали около топовете бяха не еничари, ами обучените стрелци. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 115. И най-силният, и най-обученият гълъб може да бъде сполетян по пътя си от буря или да бъде грабнат от хищна птица. Ст. Дончев, ПНД, 21. Необходимост от обучени специалисти. Обучен корабен екипаж. Обучен ездитен кон.See more