одобрѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано одобрѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член одобрѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член одобрѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано одобрѝтелната - единствено число, женски род, членувано одобрѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано одобрѝтелното - единствено число, среден род, членувано одобрѝтелни - множествено число, нечленувано одобрѝтелните - множествено число, членувано
ОДОБРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който изразява одобрение или съдържа одобрение.
Експертът измърмори извинение, което беше несъстоятелно, а Кристало го подкрепи веднага с одобрително кимване на глава и насмешлив блясък в тъмните си хитри очи. Д. Димов, Т, 514. Ненадейността на това предложение смая и възхити събранието. От всички страни се чуха одобрителни гласове. Ив. Вазов, Съч. Х, 78. — Аз мисля, че няма нужда от разни официалности! — забеляза Асен Милков. — Има нужда! — натърти Дамян и срещна одобрителния поглед на баща си. К. Петканов, ДЧ, 429. — Браво! Браво! Чудесен глас! — разнасят се одобрителни викове в зеления вестибюл, когато певицата свършва номера си под покровителственото ръкопляскане на щедрия си кавалер. Св. Минков, РТК, 150. На разсеяно, лекоумно, немирно дете приказва се наред само с един остър поглед. На друго едно дава се сърце, награда с един одобрителен или мил поглед. Й. Груев, Н, 1881, кн. 3, 282.See more