о̀пус - единствено число, нечленувано о̀пуса - бройна форма о̀пусът - единствено число, членувано - пълен член о̀пуси - множествено число, нечленувано о̀пусите - множествено число, членувано
О̀ПУС м. 1. Муз. Отделно музикално произведение, означено с определен номер в поредицата от произведения на композитор. В затихналата зала прозвуча опус 92 от Седмата симфония на Бетховен.
2. Остар. Дело, творба, произведение на автор, обикн. с литературно-художествено или научно съдържание. Писателят подари няколко екземпляра от опуса си, посветен на флората и фауната.
— От лат. opus 'произведение' през немски Opus или рус. опус.