осъществя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време осъществя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време осъществя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време осъществя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време осъществя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време осъществя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време осъществя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време осъществя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време осъществя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време осъществя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време осъществя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време осъществя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение осъществя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение осъществя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъществя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие осъществя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие осъществя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъществя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие осъществя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъществя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие осъществя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъществя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие осъществя̀вайки - деепричастие осъществя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие осъществя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие осъществя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие осъществя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие осъществя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие осъществя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие осъществя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие осъществя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие осъществя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие осъществя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие осъществя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие осъществя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие осъществя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие осъществя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие осъществя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие осъществя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие осъществя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие осъществя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОСЪЩЕСТВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; осъществя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо (обикн. желано, искано) да стане действителност. — А кажи ми ти мене защо можем вече да правим чудесни клубове, язовири, заводи, градини, можем да осъществяваме най-грандиозни планове, а още не можем да създадем добри, радостни, щастливи семейства? О. Василев, Л, 65. А в това същото време той мълчаливо обмисля своите кроежи и с нетърпение чака времето, когато ще може да ги осъществи. Т. Влайков, Съч. III, 300. Мечтаех да отида на истински лов и дирех начин да осъществя тая мечта. Ем. Станев, ЯГ, 5. Българската простота в нравствено отношение е много по-ценна от оная ученост, чрез която гърците се стремят да осъществят своите коварни замисли. Б. Пенев, НБВ, 53. осъществявам се, осъществя се страд.See moreОСЪЩЕСТВЯ̀ВАМ СЕ несв.; осъществя̀ се св., непрех. 1. Ставам действителност, реалност. Не знам дали сте забелязали, че забележителните идеи се осъществяват много трудно. И. Петров, ПР, 85. Бе разчитал само на себе си, на бъдещото семейство, на чифлика, а това съвсем не се осъществяваше, както желаеше, и може би никога нямаше да се осъществи. Ем. Станев, ИК II, 251-252. Не щат ли и тия нови блянове, ако един ден се осъществят, да се превърнат в също такава груба и сурова действителност? Т. Влайков, Съч. III, 51.
2. Изявявам се напълно, показвам, разкривам същността си, възможностите си изцяло. Поетът не съумява да преодолее раздвоението. В този смисъл той може би не успява да се осъществи пълно и цялостно в поетическото си творчество. Е. Каранфилов, Б III, 145. Тия тихи, спотаени разговори, когато хората се разкриваха в истинската си същност!.. В такива разговори човек се осъществяваше повече, отколкото животът му позволяваше. Бл. Димитрова, ПКС, 114.
— Друга (остар.) форма: о с у щ е с т в я̀ в а м и о с ъ щ е с т в л я̀ в а м.