отегчѝтелно -
1 монотонно (книж.) - еднообразно - безинтересно - отегчително - скучно - прозаично - сиво - досадно 2 отегчително - скучно - досадно - тягостно
ОТЕГЧЍТЕЛНО нареч. 1. По начин, който предизвиква отегчение, досада; досадно.
Когато един човек смята себе си за гений, а събеседника си за идиот, той става отегчително обстоен. Б. Райнов, НН, 285. „Коя дата сме днес?“ — питаше по няколко пъти на ден и все се учудваше и все като че се сърдеше, задето дните минават така бавно, отегчително. Г. Караславов, ОХ III, 588. Татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години,.., и задухата в гърдите му го заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя. П. Михайлов, МП, 86.See more2. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в З л ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща отегчение, досада. Борис разглеждаше снизходително двамата домакини, които бяха седнали стеснително насреща му, и от време на време кимаше с главата си, за да им покаже, че ги слуша, колкото и отегчително да му е понякога това. К. Калчев, СТ, 176.