1 разпускам (разг.) - почивам си - отдъхвам - отдъхвам си - отморявам се - отпочивам си - почивам - отпочивам - разтоварвам се - отмарям (разг.)
ОТМА̀РЯМ, -яш, несв. (разг.); отморя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Отморявам. — Че и ти си пийни, юначе, тази водица е сладка и студена, силици дава и отмаря. А. Гуляшки, ЗВ, 36. Трептят и отмарят / поля неизгледни / в безлюден покой. Н. Лилиев, С 1932, 16. Намерен е от светите отци кръстът живоносен, който разхлажда и успокоява, а уморените отмаря и прави ги да са леки и мъжествени. З. Петров и др., ЧБ (превод), 223. отмарям се, отморя се страд.See moreОТМА̀РЯМ СЕ несв. (разг.); отморя̀ се св., непрех. Отморявам се. Между тях [българите в Цариград] реченият квестор беше на най-голяма почет и най-услужен человек. Сит на достойнства, отмаряше ся от трудове. Бл. Димитров, Я I (превод), 61. — Пасѝ и ся отмаряй, че цяла нощ си вървял, а и тази, що иде, е наша. Деня прежуля слънцето, а нощя е ветрина, а? Ц. Гинчев, ДТ, 16. ● Обр. „Коленичѝ! Монблан съм аз, / .. / Въз моя бял венец, блеснал с елмазен жар, / отмарят се нощя керваните небесни“. Ив. Вазов, Съч. III, 82-83.
отма̀рям, -аш, несв.; отморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Разг. Отморявам се, почивам си, разтоварвам се; отпускам, разпускам. Световни лидери отмарят само в изпитани курорти. 24 ч/1997/231. „Предпочитам спорта“, пояснява той на път към сауната, където отмаря. НМ/2000/21. ® отма̀ряне ср.