платонѝчески - множествено число, нечленувано платонѝческия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член платонѝческият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член платонѝческа - единствено число, женски род, нечленувано платонѝческата - единствено число, женски род, членувано платонѝческо - единствено число, среден род, нечленувано платонѝческото - единствено число, среден род, членувано платонѝческите - множествено число, членувано
1 духовен - платонически
ПЛАТОНЍЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. 1. Филос. Който се отнася да платонизъм; платоничен.See more2. Книж. Който практически не се осъществява, който съществува само като идея; отвлечен, платоничен. Най-смутена бе обаче интелигенцията. От пътуването на пратениците в Европа тя бе очаквала някакъв осезателен резултат и не виждаше освен платонически симпатии. С. Радев, ССБ II, 575. Германският посланик не се произнесе ни за, ни против; той вероятно знаеше, че тоя избор ще стане една платоническа манифестация. С. Радев, ССБ II, 442.
3. Прен. Книж. Който е чисто духовен, без плътски влечения и физическо общуване; платоничен. Това мога да ти кажа: още съм в платонически период на глухите въздишки. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 72. Платонческа любов.
ПЛАТОНЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от платонически (във 2 и З знач.); платонично. Ще се напият.., току-виж му кацнала [момичето] на тавана.. В бара или другаде, все едно, среднощ никой не се мъкне по кръчмите платонически. К. Топалов, СТ, 29. Ще иде по-близо до къщичката и ще я погледа. Беше влюбен платонически и едрата мръзнеща луна предразполагаше към подобни чисти преживявания. Ч. Шинов, Ст, 1966, бр. 1076, 2. Обичаше го платонически.