помиря̀ване - единствено число, нечленувано помиря̀ването - единствено число, членувано помиря̀вания - множествено число, нечленувано помиря̀ванията - множествено число, членувано
ПОМИРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от помирявам и от помирявам се; помирение. —
Свърши ли се делото? .. — Свърши се. Аз нямам ниви вече. Нивите са на Вълчана. Той [поп Дочо] знаеше, че Вълчан не беше прав, канеше се дори да му говори, да се помъчи да го вразуми и да го склони към помиряване. Й. Йовков, Ж 1920, 134-135. Успяла [Индира Ганди] да устрои среща на .. представители на индусите и мюсюлманите от столицата, за да ги накара да разговарят за помиряването на двете общности. Т. Кюранов, АП, 58. Каулбарс поиска да тури край и на ненормалните отношения, в които Йонин се бе поставил спрямо княза .. Едно писмо на Йонина до руския консул в Русчук открива и по-дълбоките причини на това помиряване. С. Радев, ССБ I, 417.See more