по̀трес - единствено число, нечленувано по̀треса - бройна форма по̀тресът - единствено число, членувано - пълен член по̀треси - множествено число, нечленувано по̀тресите - множествено число, членувано
ПО̀ТРЕС м. 1. Книж. Само ед. Много силно, разтърсващо вълнeниe, чувство (обикн. възмущение, смущение, отвращение или по-рядко възхищение, изненада и др.); потрисане, потърсване2. Седемдесет и осем хиляди са мъртъвците от .. Хирошима .. Те извикват един небивал потрес, един неспирен вик на съвестта. Б. Болгар, ПД, 170. — Има ли нещо по-велико от това? — пошушна Милка с поглед смаян, с душевен потрес пред грамадността и неизмеримостта на картината на мирозданието. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 39.