потъмня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време потъмня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време потъмня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време потъмня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време потъмня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време потъмня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време потъмня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време потъмня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време потъмня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време потъмня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време потъмня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време потъмня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение потъмня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение потъмня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потъмня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие потъмня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие потъмня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потъмня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие потъмня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потъмня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие потъмня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие потъмня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие потъмня̀вайки - деепричастие потъмня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие потъмня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие потъмня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие потъмня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие потъмня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие потъмня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие потъмня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие потъмня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие потъмня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие потъмня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие потъмня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие потъмня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие потъмня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие потъмня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие потъмня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие потъмня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие потъмня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие потъмня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОТЪМНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; потъмнèя, -èеш,
мин. св. потъмня̀х, прич. мин. св. деят. потъмня̀л, -а, -о, мн. потъмнèли, св., непрех. 1. Ставам тъмен или по-тъмен, отколкото съм бил. Още преди да се стъмни тоя ден, небето потъмня, почерня цяло. Д. Талев, С II, 259. Пот облива не само лицето, но и цялата снага, ризата потъмнява на гърба и лепне. Й. Йовков, Ж 1945, 209. Не слизаше от коня си, не сваляше оръжието си, не прощаваше на враговете си. Но като че ли посърна и лицето му някак потъмня. П. Константинов, ПИГ, 18. Зелето се накъсва на цветчета, .. и се сварява .., отцежда се и веднага се наръсва с оцет или лимонов сок, за да не потъмнее. Л. Петров и др., БНК, 149-150. Новото сребро скоро потъмнява и затова трябва да са чисти. Ступ., 1875, бр. 3, 23.See more2. Само безл. потъмнява, потъмнее. Става тъмно или по-тъмно, отколкото е било; притъмнява, помрачнява, стъмнява сe, замрачава, замрачава сe, смрачава сe. В стаята потъмняваше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 112. Навън потъмня и се разрази буря. Ст. Христозова, ДТСВ, 117. Навън беше съвсем потъмняло. Ив. Вазов, Съч. ХII, 143.
3. Прен. Ставам навъсен, сърдит, недоволен или мрачен, тъжен; помрачнявам, помрачавам се, помръквам. Работата тръгна бавно .. Деяна, свикнал работата му да върви бърже и в ред, още повече потъмня .. — Ако не ти се работи, кажи да му търсим колая. Г. Караславов, СИ, 99. Хазаинът потъмнява, .. — Нямам нищо против вас! Но против партията ви. Др. Асенов, ТКНП, 14. Къньо беше потъмнял, почти неузнаваем, в очите му гореше някакъв зловещ огън. Й. Йовков, Разк. I, 125. Станка потъмня .. Тя изгуби всяка надежда за щастие. Елин Пелин, Съч. III, 152. ● Нар.-поет. Т ъ м е н п о т ъ м н я в а м. Цветан се върна на кошарата, взе Зюмбюла .. Дилян, поразен от измамата на Зюмбюла, тъмен потъмня и се изгуби нанякъде. Ив. Карановски, Разк. I, 45. // За лице, очи, поглед — придобивам навъсен, суров или мрачен, тъжен вид; помръквам, помрачнявам, помрачавам се. Черните очи на Василена потъмняха. — Оставете ме на мира — сопна се тя. — Аз бъркам ли ви се на нещо? Не искам и вие да се бъркате на мене. Й. Йовков, АМГ, 107. Тя [Хаваджиева] тръпнеше в спазмите на неудържим гняв и очите ѝ все повече потъмняваха. Г. Караславов, Т, 37. Лицето на Арона потъмня и той глухо заговори: — За какво врачуват? Ст. Загорчинов, ДП, 268. Погледът на майката отново потъмня. Кр. Велков, СБ, 10.
4. Прен. Губя от силата или значeниeто, качeството, стойността си, проявявам се по-слабо, отколкото преди; помрачавам се, избледнявам. Кирил млъкна. Спомените за детските лудории, за простия и спокоен живот потъмняха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 289. Христака вече се учеше, но се учеше тайно, .. Сякаш се боеше, като узнаят за това и другите, да не би да потъмнее славата му на добър гледач на добитък. Ил. Волен, МДС, 188. Светлото щастие, което тяхното въображение рисуваше, почна да потъмнява. Ив. Вазов, Съч. II, 113. Още отсега са забелязват безбройни знакове за една страшна революция в Цариград, пред която ще потъмнеят сичките досега там станале преврати. НБ, 1877, бр. 72, 277.
5. Прен. За ум, съзнание и под. — губя способност за преценка на нещата, на действителността, не функционирам нормално поради силно чувство, напрежение, болест и др.; помрачавам се, замътвам се, помътнявам1, помътнявам се, замъглявам се. Противоп. избистрям се, прояснявам се. „Шрапнели!“ — мислеше офицерът и съзнанието му вече потъмняваше. Й. Йовков, Разк. III, 27. Д о н ч о: Този, който е със своите, за свое име — кръвта си до капка да пролее, няма да му се посвиди. Пък един голтак — нийде никого няма — за какво ще го боли? И в а н: .. Теб ти е потъмнял ум и свяст, Дончо! П. Тодоров, Събр. пр II, 77. Каквото поискваше Чрънят — взимаше го, когото намразеше — унищожаваше го. Ни сила, ни съвест, ни вяра в бога спираха желанията му .. От гордост, похот и лакомия умът му заръждавя и потъмня. А. Дончев, СВС, 134. Ума му потъмнява и попада в такива глупости и нелепости, които по-напред никога не е направал. П. Кисимов, ОА II (превод), 131.
6. Езикозн. За неударени широки гласни — променям гласежа си поради затварянe, стeсняванe на учлeняванeто, подлагам се на редукция; редуцирам се. При членуваните имена като младостта, пролетта, радостта в края се чете и изговаря а .., защото гласната е под ударение и не потъмнява. Вл. Мурдаров, ДДЕС, 12.
ПОТЪМНЯ̀ВА МИ несв.; потъмнèе ми св., непрех. Остар. 1. Причернява ми, притъмнява ми. Той чувствуваше, че главата му се върти, че на очите му потъмнява. Ив. Вазов, Н, 71. Черен облак са надвеси над Иванчовите очи, потъмня му, зави му са свят и насмалко да падне. Ил. Блъсков, ПБ II, 74.
2. Става ми тъжно, мрачно, неприятно. М ил а. Може би аз те обичам още и за туй, че не си богат, .. Защо ти потъмня? Х р и ст о ф о р о в. Спомних си нещо, което чух от твоя брат. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 94.
ПОТЪМНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; потъмня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане тъмно или по-тъмно, отколкото е било. Една девойка, Блага, .. ту изрусяваше, ту потъмняваше косите си. Ст. Даскалов, ЕС, 66. Слънцето прежуря и пърли голите гърбове на плувците. Вятърът потъмнява лицата и плещите. С. Северняк, ОНК, 86. Мъглата, облаците и мрачността на земята не могат да потъмнят бляскавостта на тази [евангелската] светлина. ИЗ 1877, 1881, 339. ● Обр. Султана дочуваше отдавна шепота на злорадата мълва, .. мълвата потъмняваше чистия ѝ образ. Д. Талев, ЖС, 65.
2. Прен. Рядко. Със същ. у м, р а з у м, м ис ъ л и под. За болест, гняв и др. — попречвам на проявите, на нормалното действие на нещо, означено от съществителното; по- мрачавам1, помътнявам2, затъмнявам1, замътвам1, замъглявам, замрачавам. Противоп. избистрям, прояснявам. Дали защото болестта беше потъмнила разума му, .., или пък поради някои други причини, но той мина с колата си по същата черта, отгдето преди малко беше минал и Токмакчията. Й. Йовков, ПК, 171-172. — Змею, ще ми паднеш, с два стръка ще ти потъмня и ум, и свяст! П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 296.
3. Прен. Остар. Намалявам силата, степента, значeниeто, стойността на нещо; помрачавам1, засенчвам, затъмнявам1, засланям. Симеон, който съвсем потъмни славата на Византийската империя и до самата си смърт беше нейният най-голям враг, скъса връзките, които свързваха българската черкова с цариградския патриарх. Р. Каролев, УБЧИ, 22. С неопровержими цифри те [министрите] отхвърлиха обвиненията на някои от опозиционните депутати, които .. се мъчеха да потъмнят по който да било начин свободата на последните избори. Бълг., 1902, бр. 496, 1.
4. Езикозн. Произнасям широки неударени гласни [а], [о], [е] напълно или приблизително като тeсни [ъ], [у], [и] или променено, не съвсем ясно; редуцирам. потъмнявам се, потъмня се страд. Те [самодивите и самовилите] някога са били добри божества, .., а са станали в народното представление зли само под влияние на Христовото учение. И колко по-силно е било това влияние .., толкова повече .. са се потъмнявали .. светлите някога образи на езическите .. божества. М. Дринов, ППБН, 76.
ПОТЪМНЯ̀ВАМ СЕ несв.; потъмня̀ се св., непрех. Разг. Правя, боядисвам косата си тъмна или по-тъмна, отколкото е била. Потъмних се, защото не можах да се изруся добре и не ми приличаше.