престъплѐние - единствено число, нечленувано престъплѐнието - единствено число, членувано престъплѐния - множествено число, нечленувано престъплѐнията - множествено число, членувано
1 престъпление - закононарушение (книж.) - правонарушение (книж.)2 злодейство - злодеяние (книж.) - злосторничество - престъпление - злосторство (книж.)3 злодейство - злодеяние (книж.) - злосторничество - безчинство (книж.) - престъпление - злосторство (книж.)
ПРЕСТЪПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Действие, постъпка, които нарушават законите и подлежат на наказателно преследване.
престъплѐние ∆ Компютърно престъпление. Вж. компютърен.
престъпление (юрид.) - crime