про̀бен - единствено число, мъжки род, нечленувано про̀бния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член про̀бният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член про̀бна - единствено число, женски род, нечленувано про̀бната - единствено число, женски род, членувано про̀бно - единствено число, среден род, нечленувано про̀бното - единствено число, среден род, членувано про̀бни - множествено число, нечленувано про̀бните - множествено число, членувано
1 опитен - изпитателен - изпитвателен - пробен - експериментален (книж.)2 изпитателен - изпитвателен - пробен - проверочен
- 1. пробен
- - Пробен камък
ПРО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който се отнася до пробване, проверяване на качествата, годността, действието на нещо или качествата, годността на някого за нещо, за някаква работа, дейност; изпитателен, опитен. Топалов имаше една грижа — да не се допусне някоя политическа грешка: четеше всеки приет материал, а след това и пробните броеве — от първия до последния ред. Ем. Манов, ДСР, 287. Напоследък се говори, че някои от очерците ми били добри. Още съм в пробен срок, не съм задължена да присъствувам на всички планьорки и когато предстои да се обсъжда вестник с мое творение, въобще не стъпвам в кабинета на главния. Л. Михайлова, Г, 47. Светла може и мокро да го [момиченцето] държи .., ако я повикат за пробни снимки в киноцентъра или се заплесне на телефона. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 19. // Който е предназначен за правене на проба. Качествената работа на шевната машина зависи до голяма степен от нейното опазване и поддържане .. Преди да започне работа, трябва да мине 2 — З тегела на пробно парченце плат. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 40. Към цеха има добре обзаведена работилница и кроячна, както и две пробни отделения. ВН, 1958, бр. 2083, 1. Летял бих / със пробна машина в небето. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16.
2. Който е свързан с възпроизвеждане на нещо (явление, действие, процес, производство) или на функционирането на новосъздаден апарат, устройство, механизъм и под. с цел да се установи неговата същност, използваемост, ефективност; опитен, експериментален. На 5 ноември тази година пуснахме в пробно действие металургичния завод и централната обогатителна фабрика. С, 1954, кн. 3, 95.
3. Който специално е подготвен или направен, предназначен за проба в малко количество; опитен. Хирургична намеса се налага, когато се подозира злокачествено израждане на миомата, доказано чрез пробно абразио. Док., 2007, бр. 4 [еа].
4. Който е свързан с предварително изпълнение на представление, мероприятие и др. — Никой да не стреля! .. — Това е пробна тревога! М. Гръбчева, ВИН, 343. От училище ходихме на пробна манифестация. В. Бончева, АП, 66.
5. Като същ. пробна ж. Разг. Място, помещение в магазин или ателие за проба, пробване на дрехи. Моята работа е да стоя на входа и да следя колко дрехи клиентът внася и колко изнася от пробната. Наистина е страшно интересно да гледаш какво си избират хората за пробване. К. Великова-Дарева, ТЖБ (превод) [еа].
◊ Пробен камък. 1. Хим. Вид камък, с помощта на който се изпробват благородните метали чрез натриване.