просъществу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време просъществу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време просъществу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време просъществу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време просъществу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време просъществу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време просъществу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време просъществу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време просъществу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време просъществу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време просъществу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време просъществу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение просъществу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение просъществу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие просъществу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие просъществу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие просъществу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие просъществу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие просъществу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие просъществу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие просъществу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие просъществу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПРОСЪЩЕСТВУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. 1. Продължавам да съществувам през определен период от време. Въпреки големи и чести превратности на историческата си съдба София е просъществувала през низ от векове. Л. Мелнишки, ПП, 6.